ЖАНР: Gothic/Synth Rock/Metal
ОТ/Д: Германия | 27.07.2018
ОТ/Д: Германия | 27.07.2018
ЛЕЙБЪЛ: NoCut
ОТНЕМА: ~48(+39) минути
ОТНЕМА: ~48(+39) минути
"The Heart of the Raven" е по-скоро 4-минутно супер мрачно интро с оркестрации и вокали, които водят до първия сингъл "Welcome To Hell", който е много типичен Mono Inc. трак с прав ритъм и хубав припев, но и с героични оркестрации и кратко китарно соло. Историята в песента е разказана от гледната точка на плъхове, които намират идеални условия за живот насред хамбургската чума. "Long Live Death" пък е една от двете най-любими за мен песни в албума. Тя ни връща към по-ранните периоди за групата, когато още ползваха такава електроника, но звукът е "ъпгрейднат" с орган, флейта и вокалите на Ката Миа.
Тук някъде идва една твърде дълга поредица от балади - снабдената с хубаво китарно соло "Risk It All", "Flies" (да, още един преработен трак от дебютния им албум, за който те се правят, че не съществува, което е супер обидно към паметта на покойния им първи вокалист), "Under a Coal Black Sun" и "A Vagabond's Life" с участието на Ерик Фиш от Subway To Sally. Последната е готина, но, уви, идва в края на уморителна поредица от бавни песни. Енергията се връща донякъде с "Funeral Song", но "Reign of Rats" избива рибата с много неочаквано и тежко звучене. Mono Inc. влизат в готик метъл категортията със средно темпо, мрачен риф и страхотен припев с женски вокали. Леле, как искам повече такива песни от тая група...
Пиано баладата "Unconditionally" ни отвежда бавно до меланхоличния финал "When the Raven Dies Tonight". И нищо против меланхолията, но 7 бавни песни от общо 11 ми идва малко в повечко - особено когато след финала идва цял втори диск с още бавни пиано версии на песните (в които "Flies" се връща към оригиналното си пиано звучене). Хубавото обаче е, че на техния фон блясват композиции като "Reign of Rats", "Long Live Death" и "Welcome To Hell", като не мога да не призная, че и "A Vagabond's Life" има своите достойнства, макар да е една от многото балади в албума. И може би, ако имаше поне още 2-3 такива песни в "Welcome To Hell", щях да го харесам много повече. Експериментите със звученето са толкова добри, че там, където ги няма, откровено доскучава, особено в комбина с бавното темпо. Затова, стари мои другари от Mono Inc. - моля ви, не спирайте да правите песни като "Reign of Rats" и "Long Live Death", защото очевидно сте много силни в правенето на подобни. Забравете баладите за миг, или поне ги намалете наполовина и ще ви се радвам много. Но сега... няма как да дам по-висока оценка от тази.
+ + + + +
Висока продуктивност и цял нов албум след само 18 месеца чакане.
Приятни експерименти с тежестта, китарните сола, фолклорните елементи и електрониката.
Жестоки тракове като "Reign of Rats", "Long Live Death" и "Welcome To Hell".
Може би най-яката им обложка досега.
Приятни експерименти с тежестта, китарните сола, фолклорните елементи и електрониката.
Жестоки тракове като "Reign of Rats", "Long Live Death" и "Welcome To Hell".
Може би най-яката им обложка досега.
- - - - -
ТТвърде много композиции в бавно/баладично темпо - 7 от 11 (или 17 от 21, ако броим бонус диска).
Албумът се води концептуален, но не се усеща очакваната в такъв вид творби кохерентност.
Можеха да дадат на Ерик Фиш един самостоятелен куплет в "A Vagabond's Life".
Албумът се води концептуален, но не се усеща очакваната в такъв вид творби кохерентност.
Можеха да дадат на Ерик Фиш един самостоятелен куплет в "A Vagabond's Life".
IF YOU LIKE
Subway To Sally, Staubkind, ASP, Unheilig, Letzte Instanz, Witt и др.
Автор: Testset
[6/10]
0 Response for the "Mono Inc. - Welcome To Hell"
Публикуване на коментар