Стилът: Alternative/Nu Metal
От/Год: САЩ, 2018
От/Год: САЩ, 2018
Лейбъл: Rise Records
Отнема: ~36 минути
Отнема: ~36 минути
Обикновено след като дадена група издаде дебютен албум, особено пък много добър такъв, вторият албум запазва звученето от дебюта. Логично и нормално е, защото това е основен тест за утвърждаване на новите групи - вторият албум. Cane Hill обаче са прескочили втория албум и са стигнали директно четвъртия - или поне така звучи "Too Far Gone", чието заглавие придобива все повече смисъл докато пиша тези редове.
Докато първият албум беше по-"индъстриъл" и напомняш за ню метъла от началото на века, то "Too Far Gone" е запазил ню метъл звученето, намалил е индъстриъл звученето до минимум и е добавил метълкор и странно лековати парчета в микса. Мега агресивното начало с "Too Far Gone" спокойно може да мине за метълкор, а машинната, но и мелодична "Lord of Flies" е сред най-близките до звученето от дебютния албум. "Singing In the Swamp" рязко завива в посока "алтърнатив", което е малко объркващо, но не и задължително лошо. Мрачната баладка "Erased" съвсем сваля оборотите по-скоро прилича на песен на Red, отколкото на Cane Hill. "Why?" пък спокойно можеше да е песен на Korn, но и натежава, тъй като е пореден трак с ниско темпо.
С "It Follows" идва втората половина от албума, но по-важното е, че си идваме и на думата! Смазващите рифове, тежките китари, яркият бумтящ бас и мелодичният припев превръщат песента в абсолютен хит, на който не знам що за човек би издържал да не закуфее. "Scumbag" вдига темпото двойно, но пък за сметка на това свърша бързичко - за няма и две минути (така е като вдигнеш темпото двойно, ха). Агресивната "Hateful" пък буквално пращи, но не само от ентусиазъм, а и от не особено добре изравнени нива на звука. За компенсация обаче идва другият голям хит в албума според мен - "10¢". Суровата енергия на парчето и чистите, електронизирани вокали, припяващи фразата "All my heroes are dead now" определено могат да те върнат в началото на века, когато знайни и незнайни ню метъл воини правеха музика с точно такава атмосфера. Напрегнатият финал "The End" пък блести най-вече със смразяващия си мрачен припев в духа на Static-X, но отвъд него в песента не се случва кой знае какво.
"Too Far Gone" е доста различен от "Smile" и въпреки мега яките попадения, не мога да кажа, че надгражда постигнатото в дебюта. Струва ми се, че на Cane Hill им беше твърде рано да променят звученето си и ми се щеше да отделят още малко време, за да развият докрай идеите си, някои от които стоят като нахвърляни из албума (пример - припевът в "The End"). В първата половина на албума пък пичовете почти не звучат като себе си, а алтернативното звучене... не че не им отива, но сякаш наистина ми беше прекалено рано за него, особено в такива големи количества и в такова бавно темпо. Оттам нататък, ако ви трябва надъхваща, напомпваща, енергична музика за тренировки - look no further и пускайте "Too Far Gone". И най-вече "It Follows".
+ + + + +
Огромни количества неподправена, сурова енергия, която да ви надъха.
Групата не губи време и опитва нови неща, включително в посока "алтърнатив"
Абсолютно жестоки тракове като "It Follows", "10¢" и "Lord of Flies".
Мога да слушам припева в "The End" на repeat учудващо много пъти.
- - - - -
Групата не губи време и опитва нови неща, включително в посока "алтърнатив"
Абсолютно жестоки тракове като "It Follows", "10¢" и "Lord of Flies".
Мога да слушам припева в "The End" на repeat учудващо много пъти.
- - - - -
Прекалено бързат с промяната в звученето.
Ниското темпо и алтърнатив звученето все още не са им сила.
Доста нахвъряни и неразвити докрай идеи.
Ниското темпо и алтърнатив звученето все още не са им сила.
Доста нахвъряни и неразвити докрай идеи.
IF YOU LIKE
Mushroomhead, Korn, Dope, MIW, Slipknot, My Ticket Home, Static-X и др.
Автор: Testset
[6.5/10]
0 Response for the "Cane Hill - Too Far Gone"
Публикуване на коментар