Стилът: Symphonic/Melodic Power Metal
От/Год: Финландия, 2017
Лейбъл: Napalm Records
Amberian Dawn правят крачка напред с всеки нов албум и "Darkness of Eternity" не е изключение от това своеобразно правило. Даже напротив - този път крачката изглежда дори по-голяма и носи със себе си още повече скорост, тежест и мелодичност - понякога редуващи се в отделните песни, друг път преливащи в рамките на една композиция. Гласът на Капри пък сякаш е придобил нова сила и определено го поставям сред най-добрите на метъл сцената в момента. Без да преувеличавам, само чуйте тоя глас, леле!
Редуването на тежки, скоростни пауър метъл тракове с по-леки и мелодични започва от самото начало с мощната "I'm the One", в която Капри успява се справя блестящо с мелодичните си и свръхзапомнящи се вокални партии, докато зад нея ври и кипи от скоростни китари, двойни каси и оркестации. За да си поемем въздух след спринта идва "Sky Is Falling" - мелодичен и сравнително лек трак, започващ с много... ъм... естрадни клавиши. Почувствах се сякаш съм попаднал на събитие "Панайот Панайотов прави кавъри на ABBA" в кръчма "Старият бряст" в Бегунци, но скоро всичко си дойде на мястото - тракът не е никак лош и се забива ужасно бързо в главата с лепкавата си мелодичност. Редуването продължава с "Dragonflies" - същински пауър метъл трак с двойни каси, нов мега мелодичен припев и Stratovarius-ко звучене, допълнено от изключително Stratovarius-ко клавишно соло в средата. И ако това не стигаше - малко преди края темпото се вдига до нивото на бластбийтове. Уау, а сме само още на третата песен! Stratovarius се надушва и в следващата "Maybe", която, както си му е редът, е сред по-леките и лежерни композиции. "Golden Coins" пък идва с още пауър метъл и още от мощните вокали на Капри в припева.
В средата идва "Luna My Darling" и започва бавно и баладично, но ако прескочите рязко към 4-тата минута, там ще ви посрещнат двойни каси и отвяващо китарно и клавишно соло. С почти същото темпо продължават "Abyss" и украсената с много любопитни, някак... азиатски клавиши (понякога не обяснявам никак добре, знам) "Ghostwoman", а "Breathe Again" започва като балада от филм на Дисни, но Amberian Dawn не успяват да се сдържат да не вкарат тежест и в нея. Всичко завършва със "Symphony №1, Part 2: Darkness оf Eternity" - единствената песен в албума без китари, барабани и бас - само пиано, оркестрации и гласът на Капри.
Хем очаквах албумът да е силен, хем ме изненада приятно и май взе, че се оказа най-добрият на Amberian Dawn в кариерата им дотук. Не го казвам и само защото тази група е сред малкото, които наистина добре съчетават истински пауър метъл с дамски вокали (ужасно малко дами се справят с тази задача, съжалявам, не съм сексист, но наистина го мисля), а и защото просто техният пауър метъл е от любимия ми вид - мощен, скоростен, много мелодичен, с яки сола и най-вече - адекватен на времето, в което бива издаден. Amberian Dawn са наистина жестока група, която заслужава много повече популярност и "Darkness of Eternity" е поредното доказателство за това. Нямам идея как който и да е фен на пауър метъл не би харесал това чудо.
+ + + + +
Скоростен, тежък, мощен, но и много мелодичен пауър метъл със сола, оркестрации и всички екстри.
Разнообразие, породено от редуването и смесването на скоростни и по-лежерни тракове и пасажи.
Изключително мощният глас на Капри!
- - - - -
Разнообразие, породено от редуването и смесването на скоростни и по-лежерни тракове и пасажи.
Изключително мощният глас на Капри!
- - - - -
Доста явни влияния от Stratovarius.
Втората половина на албума осезаемо е мааалко по-слаба от първата.
Малко странно Дисни звучене в "Breathe Again".
Втората половина на албума осезаемо е мааалко по-слаба от първата.
Малко странно Дисни звучене в "Breathe Again".
IF YOU LIKE
Stratovarius, Gwyllion, Delain, Nightwish, Kotipelto, Serenity, ABBA и др.
Автор: Testset
[8.5/10]
"Почувствах се сякаш съм попаднал на събитие "Панайот Панайотов прави кавъри на ABBA" в кръчма "Старият бряст" в Бегунци"
ROFL!!!
Такива неща ви липсваха напоследък :D Жалко, че вече поствате ревюта толкова рядко.
... Май сме слушали различен албум.
"мощната" I'm the one всъщност е автоплагиатство- river of tuoni/ arctica в нов аранжимент.
Dragonflies е общо взето I'm the one с друг текст и малко повече соло.
Това с Abba в трети албум затъпя.
Останалите песни са напълно безлични и въобще най-слабият албум на Amberian Dawn. Изслушах четирите албума с Heidi и не мога да разбера как група издала Clouds of the Northern Thunder може да западне толкова.
Освен това за пореден път се потвържадава наблюдението ми, че когато Testset оцени някой албум над 8 значи няма да ми хареса, а ако оцени под 7- ще е страшно добър албум.
Абе човек- как може на шедьовъра на серенити да дадеш 7.5 а на това недоразумение 8.5 ?????????
Айде направете едно ревю на Will to power на Аrch Enemy, вече минаха 2 месеца от излизането на албума.