Стилът: Modern Power Metal
От/Год: Швеция, 2017
Лейбъл: AFM
Мина десетилетие откакто Nocturnal Rites издадоха силно недолюбвания от повечето стари фенове (и скъсван от слушане от мен) "The 8th Sin". Стиловата промяна беше осезаема (е, не колкото първата от дет метъл към пауър метъл, но пък в крайна сметка - кой харесваше Nocturnal Rites като дет метъл група изобщо?) и "Phoenix" продължава именно започнатото преди 10 години. Така че ако чакате чист праволинеен пауър или дет метъл (по неведома причина) - "Phoenix" надали ще бъде албумът за вас.
Харесвах "The 8th Sin" много, като и до днес в плейлиста ми стои "Strong Enough". Точно затова се радвам искрено, че "Phoenix" е пълен с парчета в този дух. Още от самото начало държа да подчертая, че тази група вади просто жесток звук - с много тежки и ниски китари (вече дело на Пер Нилсон, познат ви от Scar Symmetry), малко клавишни и електронни докосвания и страхотния пауър/хард рок глас на Джони Линдквист. Всичко това не си личи от самото начало, тъй като албумът почва прекалено рязко с "A Heart as Black as Coal", а "Before We Waste Away", макар и готина и с достатъчно тежки китари, ми идва малко прекалено "рокаджийски". След няколко слушания започнах да си пея припева ѝ, доброто обаче тепърва предстоеше! Следващата "The Poisonous Seed" започва с мрачен, тежък риф и леки оркестрации, продължава с двойни каси в припева и удря с яко соло към края си. "Repent My Sins" сваля темпото, но запазва китарната тежест и вкарва доста мелодичен припев, но когато и да слушам албума, просто нямам търпение да свърши, защото след това идва един от албумните ми фаворити - "What's Killing Me". Парчето има хитова структура - запомнящ се текст, тежки и насечени старт/стоп китари, раздвижващи рифове, хубаво соло и супер мелодичен припев, който се запява още на първо слушане.
В средата на албума идва някак неизпълнилата потенциала си "A Song For You". Композицията започва добре, но слабият и неподходящо звучащ припев влиза "отникъде" и просто звучи като част от друга песен, което разваля де що добри впечатления е имало. За щастие бързо забравих за това благодарение на "The Ghost Inside Me" и комбинацията от две каси и мощни рифове в нея. Оркестрациите и беквокалите в припева носят адски епично чувство, след което си мислех "Е, по-добре вече няма накъде", само че много грешах. "Nothing Can Break Me" е може би най-любимият ми трак в албума, защото носи неочаквано, почти индъстриъл метъл звучене, съчетано, естествено, с типичния за Nocturnal Rites модерен пауър метъл. Кой каза, че електрониката, особено в такива премерени количества, не се връзва добре с тоя жанр?
До края на албума остават играещата роля на балада (но не и без тежки китари) "Flames" и агресивните и скоростни "Used to be God" и "Welcome to the End". Двете композиции в края имат сходно звучене, но завършват на високи обороти и далеч не са пълнежи. Единственото ми чудене за тях беше защо албумът не започва с тях, вместо със сегашните два трака, да речем. Оттам нататък просто не мога да се оплача от крайния продукт. Личи си, че "Phoenix" е мислен и изпипван дълго, тъй като почти всички хармонии и мелодии просто са на мястото си. Новото попълнение Пер Нилсон пък носи със себе си абсолютно убийствен китарен звук, от който адски много метъл групи могат само да се поучат.
+ + + + +
Модерен звук, плътни и тежки китари, много мелодии и хармонии, безупречни вокали.
Десет години по-късно не се усеща и грам "ръжда".
Надграждане на започнатото с "The 8th Sin".
Новият китарист Пер Нилсон просто избива рибата!
- - - - -
Десет години по-късно не се усеща и грам "ръжда".
Надграждане на започнатото с "The 8th Sin".
Новият китарист Пер Нилсон просто избива рибата!
- - - - -
1-2 малко по-странни композиции, които не пасват чак толкова добре в албума.
IF YOU LIKE
Dream Evil, Masterplan, Firewind, Axenstar, Mystic Prophecy, Dragonland и др.
Автор: Testset
[8.5/10]
0 Response for the "Nocturnal Rites - Phoenix"
Публикуване на коментар