Стилът: Industrial Metal/NDH
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: Sony Music/RCA
Eisbrecher израснаха адски много и консистено продължават да издават здрав албум след здрав албум. NDH феновете вече отдавна не ги ползват за "заместител", докато чакат нова музика от Rammstein, защото Eisbrecher просто са най-добрата активна група в жанра в последните години. "Sturmfahrt" пък е новото доказателство за израстването им и излизането извън рамките на обикновения, пък бил той и добър стар NDH. Не ме разбирайте погрешно - Eisbrecher продължават да са си Eisbrecher, но по-задълбочените фенове ще усетят и лека промяна в звученето им този път, особено когато стане време за експерименти.
Всичко започва с ударния сингъл "Was ist hier los?", който напълно заслужено е избран за такъв и още по-заслужено открива албума. Композицията е може би най-добрата в албума, но тук вече много зависи и коя страна на Eisbrecher предпочитате да слушате. Следвата "Besser" сваля малко агресията, изключва електрониката и завива повече към рока, но запазва тежкото китарно звучене. Веднага след това заглавната "Sturmfahrt" връща NDH звука на пълни обороти и удря с мощен, леко симфоничен припев. И ето тук вече идва първата изненада за мен - "Das Boot". Филм, който дори да не сте гледали, вероятно сте чували под формата на саундтрак някъде. И именно с него се заиграват Eisbrecher, но... поне аз слушах албума вече близо 20 пъти (да, рядко се случва, но се случва) и няма друга песен, която да пропускам толкова често. Една от причините за това е и че следващата песен е друг мой албумен фаворит - мачкащата с тежка, мазна електроника, роботизиран ритъм и мощни ниски китари "Automat", а някак много плавно след нея идва и кавърът на "Eisbär" на Grauzone - песен, на която доста NDH (и далеч не само) групи се изреждат с кавъри от години насам и беше въпрос на време логичното да се случи и Eisbrecher също да я подхванат. Резултатът, очаквано, е доста добър, макар аз да харесвам повече версията на Stahlhammer.
Първата половина на албума завършва с някак купонджийската "Der Wahnsinn", а втората сваля оборотите с "Herz auf", в която започва все повече да се усеща, че Eisbrecher са решили да разчитат все по-малко на електронното звучене в доста от песните в "Sturmfahrt". Така де, не е като съвсем да няма електроника, но този път тя определено е по-малко. Бойната "Krieger" също залага на повече чисто китарно звучене, макар и да има доста явни електронни включвания сред насечените рифове куплетите, но тенденцията става все по-ясна с напредване на албума. Тя продължава и с "Das Gesetz", която доста напомня по настроение и звучене на "Verrückt", но... с по-малко електроника. Баладката "Wo geht der Teufel hin" пък напомня по звучене на почти естрадните балади на Unheilig, а "Wir sind Rock'n'Roll" ни дава да разберем къде е била досега цялата електроника, но това не е особено добра новина, тъй като е малко странно песен с подобно заглавие да не съдържа почти никакви китари и подобно... меко казано странно звучене. "D-Zug" оправя нещата и удря с леко 80-арски електронни куплети и здрав, но мелодичен припев с тежки китари, а "Das Leben wartet nicht" закрива албума, съчетавайки баладично темпо и ударен припев с тежък насечен риф и електроника.
Все още не съм сигурен дали намаленото количество електроника в близо половината композиции в албума е знак за "израстване" над досегашната норма или чисто и просто опит Eisbrecher неусетно да "изчистят" звука си и да дадат повече път на китарите. Знам обаче, че електрониката е неразделна от звученето им и колкото и да ми допада суровия звук на "Der Wahnsinn" и "Besser", все си мисля, че въпросните парчета щяха да са още по-добри с повече електроника в тях. Eisbrecher знаят как да боравят с нея и далеч предпочитам да я разпределят балансирано, отколкото да я "пестят" и после да я изливат наведнъж в странни песни като "Wir sind Rock'n'Roll". И въпреки това мое леко притеснение, просто не мога да скрия, че "Sturmfahrt" е поредният им силен албум, с който затвърждават позицията си на най-добрата активна NDH група в момента - пък дори и да се опитват да избягат от това вече поостаряло определение за музиката им.
+ + + + +
Куп мощни тракове, затвърждаващи Eisbrecher на върха на NDH сцената в момента.
Хем типично и познато, хем леко променено и някак по-"зряло" звучене.
Завидно постоянство в силата и качеството на музиката, която тази група издава.
Тотално хитови тракове като "Was ist hier los?", "Automat" и "Sturmfahrt".
Близо час качествен, разнообразен материал.
- - - - -
Хем типично и познато, хем леко променено и някак по-"зряло" звучене.
Завидно постоянство в силата и качеството на музиката, която тази група издава.
Тотално хитови тракове като "Was ist hier los?", "Automat" и "Sturmfahrt".
Близо час качествен, разнообразен материал.
- - - - -
Намаленото количество електроника не пречи чак толкова, но определено и не помага.
2-3 осезаемо по-слаби и/или странни композиции.
2-3 осезаемо по-слаби и/или странни композиции.
IF YOU LIKE
Rammstein, Megaherz, Oomph!, Unheilig, Stahlmann, Maerzfeld, A Life Divided и др.
Автор: Testset
[8/10]
Пич, толкова банален си вече с това префърцунено NDH, че видя ли те при Уизърд, с кеф ще ти напукам шамарите от 5тия етаж до партера.
Край, Wizard ме изгубиха като клиент сега вече като знам, че Конър Макгрегър ме чака горе всеки ден и час :-/
До 1
Какви шамари ще напукваш бе посерко, я оди си настискай пъпките и да си удари една тъпанарка в тоалетната на даскалото...
И на мен мие странно как толкова време някой може да слуша музика, която аз надраснах за 2-3 години и сега ми е яко cringe, но чак шамари..