Стилът: Melodic Death/Folk Metal
От/Год: Финландия, 2017
Лейбъл: Nuclear Blast
Толкова чакане, толкова нагряване, толкова бавене, толкова вражди с лейбъла и толкова обяснения... е, вече не можех да си седя на ръба на стола и да си гриза ноктите в очакване кога ще има "Time II" (след като "Time I" беше тооолкова малък). Накрая се разбра, че няма да има "Time II" (поне не веднага) и се почна ново нагряване, този път за "The Forest Seasons". Wintersun предлагаха албума в Kickstarter (или IndieGoGo, вече не помня, а и не ми дреме) в дигитален вариант за 50 евро (?!) и го бяха напълнили с купища материал, за който може би на много хора не им пукаше. Всички искаха просто шибания нов албум на Wintersun. И най-сетне чакането свърши!
Е, ако сте чували думата "overhype", то спокойно можем да сложим този албум в определението срещу нея в тълковния речник. Толкова дълго бях хайпнат, че накрая дори не бързах да чуя финалния продукт, а когато това се случи, мозъкът ми не избухна, както очаквах, че ще стане. В "The Forest Seasons" има 4 песни с дължина от по около 12-15 минути и всяка от тях отговаря за съответен сезон. Всичко започва, разбира се, с пролетта или "Awaken From the Dark Slumber", но именно тя не успя да ми донесе онова чувство, което очаквах от Wintersun. Да, песента е близо 15 минути дълга, епична, яка, с безупречна продукция, но... толкова. А това е малко за тази група. Не се случва нещо кой знае какво, няма ги дори мега убийствените Wintersun-ски рифове като тези в "Sons of Winter and Stars", да речем) и това е малко разочароващо. E, има малко повече мощ и галопиращ ритъм с готин риф и оркестрации след средата, но определено можеше и още.
Големият и много явен победител в този албум идва с лятото и носи заглавието "The Forest That Weeps" - ето това вече е гениалният трак, който очаквахме да чуем от Яри! Епичен, със страхотни мелодии, рифове, оркестрации и хорови напеви. Така жадуваният убийствен разкуфяващ риф също е тук и идва малко след 7-ата минута, за да си кажем "Ето това вече са Wintersun!" и да ударим с юмрук по масата. Настроение обаче рязко се сменя с идването на 14-минутната есен, озаглавена "Eternal Darkness". Тук, признавам, изобщо не разбрах идеята на Яри. След 100-секундна интродукция, песента избухва с мрачен, скоростен блек метъл ритъм, задържащ се в същия вид около 3 минути и половина, което е малко изморително не само за свирене, но и за слушане. След един куп мрачни Dimmu Borgir-овски сегменти блек рритъмът се завръща за още 3+ минути и... песента свършва рязко. Само аз ли не чух много Wintersun тук...?
С "Loneliness", бавното и темпо и тъжно интро идва зимата. Яри започва да разчита на чистите си вокали и резултатът е учудващо красив и меланхоличен. Темпото не се вдига много, но въпреки това композицията се развива постепенно и по някое време зазвучава като истинска пиеса в няколко отделни действия ("The Haunting Darkness", "The Call of the Dark Dream", "Beyond the Infinite Universe" и "Death"). И поне аз си знам, че за да харесам песен в бавно темпо, тя трябва да е нещо наистина специално. Е, това тук определено е такова. Този красив и епичен финал ми показа, че Wintersun още имат с какво да ме изненадат приятно и че въпреки не толкова силните пролет и есен, няма как да кажа лоша дума за композиционните умения на Яри. Иначе - да, знам, и аз чаках да дам най-накрая една 10-ка от сърце, но определено не мога да го сторя с "The Forest Seasons". Надявам се само да не чакаме и да се overhype-ваме 5-10 години за "Time II", защото следващия път просто не знам дали вече няма да ми е писнало.
+ + + + +
Безупречна продукция, за която Яри говореше, че иска сигурно от 10-ина години насам.
Поне две брилянтни композиции, което в случая се равнява на половин албум.
Дори по-слабите композиции са над средното ниво за която и да е група.
- - - - -
Поне две брилянтни композиции, което в случая се равнява на половин албум.
Дори по-слабите композиции са над средното ниво за която и да е група.
- - - - -
Слаба първа половина на отеварящия трак.
Доста объркваща есен, която повече напомня за Dimmu Borgir, отколкото за Wintersun.
След 5 години чакане и тооолкова много нагряване, очаквах повече.
Доста объркваща есен, която повече напомня за Dimmu Borgir, отколкото за Wintersun.
След 5 години чакане и тооолкова много нагряване, очаквах повече.
IF YOU LIKE
Ensiferum, Equilibrium, Kalmah, Insomnioum, Suidakra, Children of Bodom и др.
Автор: Testset
[7/10]
Аз лично съм още по-разочарован от албума и не бих му дал повече от 4/10.
Първия албум си е класика,Time 1 имаше малко проблеми,но пак беше супер.В новия албум всяка песен ми звучи като sons of winter and star,но далеч не толкова епично.Все едно следват някаква формула.
Моята оценка с много напън е 2/10. В пълната версия на албума след 50-то прослушване със слушалки понеже нали има много неща които да се чуят от вокалите на Яри се губи почти цялата музика на заден план. Личното ми усещане е,че без последната песен албума е претрупан И С вокалите му. Епичност в сравнение с Тайм - нула. Инструменталната версия ми допадна повече, но явно не съм почитател на симфонично-помпозните метъл стилове сред които според мен албума би имал голям успех.