Стилът: Folk Metal
От/Год: Обединено кралство, 2017
Лейбъл: Napalm Records
Неусетно минаха близо 10 години, откакто за пръв път чух за Alestorm и техния пиратски метъл. За това време много групи изгряха, изчерпаха се и залязоха, но не и Alestorm, за които мнозина (сред които, признавам, беше и моя милост) мислеха, че ще изчерпат пиратската тематика в 2-3 албума, след които на всички ще им писне. Тайната се крие в това, че Alestorm не се опитват просто да издоят каквото могат от успеха на "Карибски пирати", а имат много креативен водач в лицето на Кристофър Боус (познат ни още и от страхотния си страничен пауър метъл проект Gloryhammer).
Албумът нямаше как да започне по-убедително от това - отварящият заглавен трак дава епично начало, а сингълът "Mexico" идва веднага след него в подкрепа на хитовия старт. И докато признавам, че "Mexico" е приятен трак, който очевидно е бил замислен с идеята да бъде хит, не мога да не се оплача, че 8-битовата електроника в началото му не се появява и по-нататък из песента. Близо 7-минутната "To the End of the World" носи нова и още по-сериозна доза епичност и по-открояващ се акордеон, а "Alestorm" е един напълно подобаващ химн за тази група. Припевът синтезира всичко, което човек трябва да знае за Alestorm: "Rum, beer, quests and mead, these are the things that a pirate needs. Raise the flag and let's set sail, under the sign of the Storm of Ale!".
И като си говорим за текстове - никога не се беше случвало да си запея току-що чут текст толкова бързо, колкото си запях този на "Fucked With an Anchor". Хора, няма майтап, вървях по улиците и си пеех припева още преди да съм го чул два пъти, а той гласи: "Fuck you, you're a fucking wanker, we're gonna punch you right in the balls! Fuck you with a fucking anchor, you're all cunts so fuck you all!". В кобминация с мега зарибяващата и игрива мелодия, това веднага се превърна в новия и любим химн за чалга съседи. Дори след този тотален бъдещ концерт хит обаче не остана време за почивка - бързата "Pegleg Potion" напомня доста за "Keelhauled" по звучене и също бих определил като един от фаворитите си в албума (особено с това някак Stratovarius-ко клавишно соло към края, хехе), а 6-минутната "Man the Pumps", заедно с 8-минутния финал "Treasure Island" носят още от епичното звучене, с което започна албума.
"No Grave But the Sea" не преоткрива морската вода, но не знам какъв компас ще ви трябва, за да намерите по-добър пиратски метъл албум в настоящия времеви пояс. Това служи, за да покаже, че когато към дадена (уж изчерпана) музика се подхожда креативно и с талант, могат да се получат неочаквано добри резултати. Пък нека после някой каже "Ама те правят едно и също" и да пробва да го направи по-добре от Alestorm.
P.S. Alestorm е мултинационална шайка от Обединеното кралство и затова не ги пишем за шотландци. Китаристът им пък е унгарец и свири в All But One, за които ви писахме наскоро.
+ + + + +
Епичен, купонджийски, запомнящ се, тежък и мелодичен едновременно.
Стегнат албум, без излишъци, без пълнежи, без губене на време.
Една от малкото pirate metal групи, които така и не омръзнаха (благодарение на таланта и креативността си).
Елиът крещи толкова сполучливо в "Alestorm", че сега искам повече да го чувам.
- - - - -
Стегнат албум, без излишъци, без пълнежи, без губене на време.
Една от малкото pirate metal групи, които така и не омръзнаха (благодарение на таланта и креативността си).
Елиът крещи толкова сполучливо в "Alestorm", че сега искам повече да го чувам.
- - - - -
Нищо кой знае колко ново в морето, пък било то поднесено и толкова добре.
Още крясъци от Елиът, моля.
Още крясъци от Елиът, моля.
IF YOU LIKE
Gloryhammer, Turisas, Running Wild, Korpiklaani, Ensiferum, Orden Ogan и др.
Автор: Testset
[8/10]
Корекция- с българска приятелка беше не китариста а Елиът и вече не му е приятелка.