Стилът: Modern/Pop Metal
От/Год: Швеция, 2017
Лейбъл: Universal Music
Предполагам, че вече на всички им е станало ясно, че DBA не могат да съществуват само без един човек - Понтус Хьелм. След изгонения Джими Стримел зад микрофона на чистите вокали дойде Зандро, но и той реши да преследва други свои мечти и сега с чистите вокали отново се зае вездесъщият Понтус. При екстремните вокали няма промяна поне този път и Стофе остава на мястото си. Няма кой знае каква промяна и в стила на групата - сладникав поп метъл с модерен звук, електроника, ниско настроени тежки китари и мега мелодични припеви. И това е супер!
И макар да си мисля, че DBA трудно ще направят нещо по-яко от първите си два албума, това не им пречи да продължават да измислят хит след хит в уникалния им стил. "Worlds Collide" е тотално претъпкан с хитове от начало до край. Изобщо не се бъзикам - на първото слушане бях тръгнал да си правя списък с това колко поредни хитови трака ще чуя, като някъде към средата просто си казах "Окей, ще търся поне един трак, който да не е хитов". И наистина - всяка от първите 7 (от общо 11) композиции спокойно би могла да е хитов сингъл. Е, аз може би бих предпочел "I Can't Breathe" пред "Warrior", "Breaking Point", или свръхзахаросаната откъм заглавие "My Heart Is Crushable", но въпреки това всички тези тракове пак са си хитове. Чак заглавната "Our World Collide" носи по-"средняшко" звучене, а "This Is My Life" се откроява с повече електроника и по-тежко звучене без никакво чисто пеене. В пълен контраст след нея идва баладата "Perfect the Way You Are", а за финал е оставена една страхотна изненада. В "For Every Step" не пее нито Стофе, нито Понтус, а... 69-годишният динозавър на шведската естрада Томи Кьорберг. Любопитно решение, безспорно.
Неведнъж съм виждал ревящи хора, които смятат групи като DBA за някакъв вид обида към метъла, но вече повече от 10 години съм с две ръце "за" развитието на този жанр и разчитам именно на DBA, че няма да ме разочароват с всеки нов техен албум. Само че докато откровено повече харесвам чистите вокали на Понтус от тези на Зандро, не мога да не призная, че бих предпочел някой с по-мощен глас от Стофе за екстремните такива. Подобни високи тонове на крещене звучат много странно и в такива моменти определено ми липсват мощните крясъци на Джими Стримел. В момента Стофе се губи далеч зад Понтус, а крясъците му звучат повече като напъващ се шепот, отколкото като... ъм... крясъци. Това е и основната причина да не дам на "Worlds Collide" дори по-висока оценка от тази, която съм му отредил сега. Албумът е силен и хубаво изпипан във всяко друго звено и звучи точно така, както феновете биха искали и очаквали.
+ + + + +
Хит след хит, мила моя майно льо.
Изчистена продукция, много качествена електроника, кристален китарен звук.
Напускането на Зандро не изглежда да се е отразило изобщо на креативния процес.
Понтус се справя супер с чистите вокали и отново доказва, че само без него няма да има DBA.
Приятни изненади като включването на хорови напеви (детски?) и цяла песен с гласа на Томи Кьорберг.
- - - - -
Изчистена продукция, много качествена електроника, кристален китарен звук.
Напускането на Зандро не изглежда да се е отразило изобщо на креативния процес.
Понтус се справя супер с чистите вокали и отново доказва, че само без него няма да има DBA.
Приятни изненади като включването на хорови напеви (детски?) и цяла песен с гласа на Томи Кьорберг.
- - - - -
Крясъците на Стофе продължават да са нахъсани, но доста странни и немощни.
Някои ужасяващо захаросани заглавия, носещи със себе си мисълта, че слушаме "метъл бой банда".
1-2 трака не са хитове, ужас.
Някои ужасяващо захаросани заглавия, носещи със себе си мисълта, че слушаме "метъл бой банда".
1-2 трака не са хитове, ужас.
IF YOU LIKE
Ends With a Bullet, Amaranthe, Sonic Syndicate, Soilwork, In Flames и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
Албумът е супер! DBA страшно много ме радват, че години наред не изменят стила си и вадят нови и нови хитове. Както ги прослушах преди години ме радват и сега. Хората си правят техния стил на музика и не му изневеряват, а точно това очакват феновете им, които това търсят. А не като филмари като LP, които са много "възвишени" и могат да си сменят стила всеки следващ албум.