Стилът: Modern Metal
Какво мислите, че може да се получи, когато в една група се съберат членове на Heaven Shall Burn и Alestorm? Пиратски метълкор? Е, и аз си го мислех, преди да чуя All But One и техния дебютен албум "Square One", който всъщност представлява... модерен метъл, при това силно клонящ към поп метъл. И не мога да се оплача, защото в "Square One" среща си дават умело изсвирен модерен метъл (не просто елементарни чъгове на килограм) и свръхмелодичните поп-метъл вокали на Джо Картър-Хокинс, заради когото и разбрахме, че съществува британското владение о-в Ман.
Проблемът на по-коравите метъляги с групите, свирещи модерен метъл е, че инструменталът е прекално опростен и/или много електронизиран, а това е неуважително към метъла и дъра-бъра. Е, сега може би ще трябва да се хванат за мелодичните вокали, защото инструменталът в "Square One" е страшно добър, при това без да разчита на много електроника. Картечни откоси на двете каси, сола, шредове, рифове - каквото ви душа иска, само че с поп-метъл вокали и тук-там някой и друг крясък. Идеален пример веднага може да се даде с отварящите "Square One" и "Persistance", с не по-малко хитовата "Little White Lies" и с тежката (и по-метълкорска) "The Reaper, The Sorrow", но реално който и трак да хванете, настроението е същото - като това носи и своите минуси, разбира се. 6-минутният финал "Serenity" се откроява с доста инфлеймски рифове в началото, повечко (и много яка) електроника и две страхотни 30-секундни китарни сола в средата.
След този страхотен финал насмалко щях да забравя, че имам да казвам и някои не толкова добри думи за "Square One". Колкото и да ми допадна, не мгоа да не отбележа, че в него, ако изключим една интерлюдия, има всичко на всичко 8 песни с обща продължителност от 33 минути. Отделно от това, продукцията е неприятно глуха (поне в промото, което имам аз, може проблемът да е там), а много от композициите звучат сходно една с друга и, както споменах по-горе, носят едно и също настроение. Въпреки това се радвам, че се появяват нови групи в жанра, които се опитват да вдигнат летвата в него, особено в инструментално отношение. All But One е свежо явление, което трябва да бъде подобаващо отбелязано и чието развитие с нетърпение ще следим в TMB.
От/Год: Унгария/Остров Ман/Германия, 2017
Лейбъл: Lifeforce Records
Какво мислите, че може да се получи, когато в една група се съберат членове на Heaven Shall Burn и Alestorm? Пиратски метълкор? Е, и аз си го мислех, преди да чуя All But One и техния дебютен албум "Square One", който всъщност представлява... модерен метъл, при това силно клонящ към поп метъл. И не мога да се оплача, защото в "Square One" среща си дават умело изсвирен модерен метъл (не просто елементарни чъгове на килограм) и свръхмелодичните поп-метъл вокали на Джо Картър-Хокинс, заради когото и разбрахме, че съществува британското владение о-в Ман.
Проблемът на по-коравите метъляги с групите, свирещи модерен метъл е, че инструменталът е прекално опростен и/или много електронизиран, а това е неуважително към метъла и дъра-бъра. Е, сега може би ще трябва да се хванат за мелодичните вокали, защото инструменталът в "Square One" е страшно добър, при това без да разчита на много електроника. Картечни откоси на двете каси, сола, шредове, рифове - каквото ви душа иска, само че с поп-метъл вокали и тук-там някой и друг крясък. Идеален пример веднага може да се даде с отварящите "Square One" и "Persistance", с не по-малко хитовата "Little White Lies" и с тежката (и по-метълкорска) "The Reaper, The Sorrow", но реално който и трак да хванете, настроението е същото - като това носи и своите минуси, разбира се. 6-минутният финал "Serenity" се откроява с доста инфлеймски рифове в началото, повечко (и много яка) електроника и две страхотни 30-секундни китарни сола в средата.
След този страхотен финал насмалко щях да забравя, че имам да казвам и някои не толкова добри думи за "Square One". Колкото и да ми допадна, не мгоа да не отбележа, че в него, ако изключим една интерлюдия, има всичко на всичко 8 песни с обща продължителност от 33 минути. Отделно от това, продукцията е неприятно глуха (поне в промото, което имам аз, може проблемът да е там), а много от композициите звучат сходно една с друга и, както споменах по-горе, носят едно и също настроение. Въпреки това се радвам, че се появяват нови групи в жанра, които се опитват да вдигнат летвата в него, особено в инструментално отношение. All But One е свежо явление, което трябва да бъде подобаващо отбелязано и чието развитие с нетърпение ще следим в TMB.
+ + + + +
Много силен, технически грамотен, хубаво изпипан инструментал, особено като за жанра.
Свежо звучене и зарибяващи мелодии, водещи до няколко потенциални хита.
Много приятни вокали от Джо Картър-Хокинс и също толкова приятни беквокали тук-там.
- - - - -
Свежо звучене и зарибяващи мелодии, водещи до няколко потенциални хита.
Много приятни вокали от Джо Картър-Хокинс и също толкова приятни беквокали тук-там.
- - - - -
Малко над половин час материал е доста малко за албум.
Някои от композициите си приличат една с друга.
Прекалено малко крещящи вокали, при това излишно тихи.
Странно приглушена продукция, макар че проблемът може и да е само в промото ми.
Някои от композициите си приличат една с друга.
Прекалено малко крещящи вокали, при това излишно тихи.
Странно приглушена продукция, макар че проблемът може и да е само в промото ми.
IF YOU LIKE
Dead by April, In Flames, Memphis May Fire, Crown The Empire, Issues и др.
Автор: Testset
[7/10]
0 Response for the "All But One - Square One"
Публикуване на коментар