Стилът: Technical Metalcore/Djent
Within The Ruins се развиват с всеки нов албум и вече са доста далеч от това, което бяха в началото. Днес тази група ми напомня по-скоро на вече несъществуващите (за съжаление) The Human Abstract, отколкото на Within The Ruins от 2009-а. Да, техничният джент инструментал и дълбоките грухтежи все още са налице, но чистите вокали, кийбордите и мелодичността вече са неизменна част от композициите на групата. Някои може да имат проблем с това, но аз съм с две ръце "за" това развитие.
"Halfway Human", напук на странната си анимационна обложка, е един учудващо красив в своята екстремност албум. Като се започне с красивите вокални хармонии в "Death of the Rockstar" и "Beautiful Agony", мине се през атмосферичните клавиши и прекрасните акустични китари в края на "Bittersweet" и се стигне до брилянтната инструментална комбинация от джент и неокласически елементи в 7-минутната "Ataxia IV", в този албум просто няма обективно слаби моменти. Е, може би солото в "Objective Reality" можеше и да е по-добре, но как може човек да каже нещо против насечените китари или страхотното чисто пеене в "Absolution", "Sky Splitter" и закриващата "Treadstone"? Тежките "Shape-Shifter" и "Incomplete Harmony" пък би трябвало да са достатъчни за феновете на по-старото звучене на групата.
Да, тия джент похвати вече сме ги чували, и слушан наведнъж "Halfway Human" може чат-пат да дава усещането за неусетно преливане от песен в песен, но трябва или да си адски навътре в джента, или за пръв път да го слушаш, за да решиш така. И все пак го отбелязвам като възможност, макар аз да нямам подобен проблем. Така де, колко пъти можеш да накъсаш едни супер ниско настроени китари и сола и винаги да звучиш различно? Ако си отговаряме с този албум, отговорът е "Учудващо много!", но дори тогава "Halfway Human" не е перфектен. Но и сякаш нито се опитва, нито има някаква спешна нужда да бъде такъв.
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Long Branch Records/eOne
Within The Ruins се развиват с всеки нов албум и вече са доста далеч от това, което бяха в началото. Днес тази група ми напомня по-скоро на вече несъществуващите (за съжаление) The Human Abstract, отколкото на Within The Ruins от 2009-а. Да, техничният джент инструментал и дълбоките грухтежи все още са налице, но чистите вокали, кийбордите и мелодичността вече са неизменна част от композициите на групата. Някои може да имат проблем с това, но аз съм с две ръце "за" това развитие.
"Halfway Human", напук на странната си анимационна обложка, е един учудващо красив в своята екстремност албум. Като се започне с красивите вокални хармонии в "Death of the Rockstar" и "Beautiful Agony", мине се през атмосферичните клавиши и прекрасните акустични китари в края на "Bittersweet" и се стигне до брилянтната инструментална комбинация от джент и неокласически елементи в 7-минутната "Ataxia IV", в този албум просто няма обективно слаби моменти. Е, може би солото в "Objective Reality" можеше и да е по-добре, но как може човек да каже нещо против насечените китари или страхотното чисто пеене в "Absolution", "Sky Splitter" и закриващата "Treadstone"? Тежките "Shape-Shifter" и "Incomplete Harmony" пък би трябвало да са достатъчни за феновете на по-старото звучене на групата.
Да, тия джент похвати вече сме ги чували, и слушан наведнъж "Halfway Human" може чат-пат да дава усещането за неусетно преливане от песен в песен, но трябва или да си адски навътре в джента, или за пръв път да го слушаш, за да решиш така. И все пак го отбелязвам като възможност, макар аз да нямам подобен проблем. Така де, колко пъти можеш да накъсаш едни супер ниско настроени китари и сола и винаги да звучиш различно? Ако си отговаряме с този албум, отговорът е "Учудващо много!", но дори тогава "Halfway Human" не е перфектен. Но и сякаш нито се опитва, нито има някаква спешна нужда да бъде такъв.
+ + + + +
Техничен инструментал, несправедливо омаловожаван от някои като "нормален джент".
Мега страхотни включвания на чисти вокали и атмосферични кийборди.
Албумът сякаш става все по-силен с всеки изминал трак и кулминира със страхотен финал.
- - - - -
Мега страхотни включвания на чисти вокали и атмосферични кийборди.
Албумът сякаш става все по-силен с всеки изминал трак и кулминира със страхотен финал.
- - - - -
Насъбирането на много ниски джент китари винаги натежава по някое време.
Едно слабичко и неуместно соло.
Едно слабичко и неуместно соло.
IF YOU LIKE
The Human Abstract, Born of Osiris, After The Burial, Veil of Maya и др.
Автор: Testset
[8/10]
0 Response for the "Within The Ruins - Halfway Human"
Публикуване на коментар