Стилът: Symphonic Metal
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: Napalm Records
Надпреварата кой ще направи най-дълъг и епичен симфо метъл албум очевидно продължава и вече имам чувството, че Xandria и Epica нарочно се надцакват. Малко трудно се наканих да изслушам тези 74 минути наведнъж, но в крайна сметка успях, след което пак слушах албума, но вече малко по-накъсано. Това само по себе си е проблем за по-заетите фенове, но пък ако Xandria ви е любима група, надали бихте отказали цели 74 минути материал. Въпросът е, че Xandria сякаш показаха най-доброто от себе си в "Sacrificium" и "Theater of Dimensions" е просто негово логично (и може би малко по-разлято) продължение.
Първите три композиции в албума страдат от един ужасно стар проблем - не са лоши, но сякаш вече съм ги чувал. 7-минутната "Where the Heart is Home" е най-добрата сред тях, но "Death to the Holy" представлява една много бързо изтъркала се смесица от симфо метъл с фолклорни елементи, а "Forsaken Love" би била идеален пълнеж в албум на Nightwish. "Call of Destiny" пък изненадва приятно с пауър метъл клавир и китари, но като цяло не носи заявения като идея пауър метъл дух, с което също леко разочарова. 41 секунди след началото на "We Are Murderers (We All)" обаче става наистина интересно. Защо не започнаха с това?! Агресивен риф, скоростен ритъм, чисто пеене без оперни елементи, дет ревове (на Бьорн Стрид от Soilwork) и масивен, епичен припев! Ето това е истинското начало на албума!
За контраст идва тихата и нежна балада "Dark Night of the Soul", където пианото, виолончелото и гласът на Даяне са в главните роли. И не че песента е лоша, но е много предвидима, а за да се разчувстваме истински, ни е необходимо нещо повече от generic балада. Все пак нататък отново започват да се случват хубави неща. "Ship of Doom" е епично парче с много яки хорове и запомнящ се припев, а "Céilí" е свеж и напълно самодостатъчен инструментал. Като хитов сингъл пък отвсякъде звучи "Burn Me" (за която подозирам, че ще видим и видео), където се включва и Захер Зоргати от Myrath, а ориенталските елементи нямаше как да не ни напомнят и за "Salomé". В неблагодарната роля на преспоследен трак влиза "Queen of Hearts Reborn", която започва като театрална балада, но се развива до типичен епичен Xandria трак с оркестрации. Уви, и тук няма кой знае какви изненади, освен лошия речетатив в средата и края.
Нямаше как да се мине и без грандиозен финал. "A Theater of Dimensions" е опус, дълъг само 14:22 минути, като първоначално тръгнах да пиша за действието в него "минута по минута" в бележките си, но бързо осъзнах, че това не е добра идея. Действието в песента се променя средно на всеки 90 секунди, а освен великолепното вокално изпълнение на Даяне, можем да чуем още гласове, за които подозирам, че принадлежат на Хенинг Басе (Firewind) и Рос Томпсън (Van Canto) и които се включват идеално в тази брилянтна композиция. В началото ѝ бях леко скептичен и мислех, че просто ще е излишно удължена, но всяка нова минута в нея носи ново чувство, ново настроение и нова изненада, като особено след 6-ата минута става наистина, ама наистина епично и театрално. Не се плашете от дължината - чуйте песента в нейната цялост!
Възможно е да съм чул прекалено много симфо метъл напоследък и затова да ми се струва, че вече нищо не е достатъчно свежо и изненадващо, но не мога да кажа, че съм безкрайно впечатлен от "Theater of Dimensions". В него има 3-4 наистина силни композиции и макар да не мога да кажа за останалите, че са слаби, не мога да кажа и че са нещо нечувано или запомнящо се. Хитовете определено са "We Are Murderers (We All)" и "Burn Me", а много положителни точки трупат "Ship of Doom" и епичната "A Theater of Dimensions". Оттам нататък, без да правят нещо неоспоримо слабо, Xandria просто карат по инерция, а поне аз очаквах много повече от албум с такава гигантска дължина и такова заглавие. Театралните елементи и авангардността са част само от 2-3 песни, а поне аз много разчитах на тях, защото ги обожавам, когато се смесят с метъл. Иначе епични оркестрации и хорове вече сме чували и трябва с тях да се прави нещо наистина величествено, за да ги приемем за нещо повече от задължителния фон във всеки нов симфо метъл албум.
+ + + + +
Своеобразна разходка из творчеството на Xandria с доста скрити препратки към предишните им албуми.
Два открояващи се хита, един величествен опус и щедри дози епичност из целия албум.
Много сполучливи включвания на гост-вокалисти от Soilwork, Myrath, Firewind и Van Canto.
Дискът е изпълнен от ръб до ръб - над 74 минути материал!
- - - - -
Два открояващи се хита, един величествен опус и щедри дози епичност из целия албум.
Много сполучливи включвания на гост-вокалисти от Soilwork, Myrath, Firewind и Van Canto.
Дискът е изпълнен от ръб до ръб - над 74 минути материал!
- - - - -
Без да има неоспоримо лош материал, много композиции са в най-добрия случай "средняшки".
Албумът спокойно можеше да започне с "We Are Murderers (We All)" и нищо да не загубим.
Това заглавие предразполага към театралност, каквато се среща прекалено рядко тук.
Албумът спокойно можеше да започне с "We Are Murderers (We All)" и нищо да не загубим.
Това заглавие предразполага към театралност, каквато се среща прекалено рядко тук.
IF YOU LIKE
Epica, Nightwish, Sirenia, Tristania, Diabulus In Musica и др.
Автор: Undepth
[7/10]
0 Response for the "Xandria - Theater of Dimensions"
Публикуване на коментар