Стилът: Alternative Rock/Metal/Electronic
От/Год: САЩ, 2017
Лейбъл: Spinefarm Records
Starset се появиха от нищото - една от онези групи, които можехме да видим с 30 лайка на страницата им, а само няколко месеца след това издадоха дебтния си албум и грабнаха вниманието на фенове и лейбъли от цял свят. Не съм сигурен дори дали самите Starset осъзнават колко са големи очакванията към "Vessels", но ако съдим по интереса към тях онлайн - очакванията са доста, доста сериозни. Тази епична смесица от алтърнатив рок, електроника и меланхолия очевидно се харесва на феновете, а фактът, че музиката им звучи като творение на група с ужасно много опит и мащабно мислене, много допада и на критиците.
Слушам "Vessels" от началото на декември и се опитвам да не се прехласвам и да не си поставям очаквания, затова и първите няколко слушания малко ме объркаха. Средното до бавно и меланхолично темпо в първите няколко трака малко ме разочароваха, но дори така нямаше как да не откроя колко яка песен е "Die For You", в чийто край даже можем да чуем нещо доста нетипично за Starset - крещящи вокали. "Ricochet" също е добър трак сам по себе си, но обграден от 4 други бавнички песни просто не успява да блесне. Жадуваната (поне от мен) промяна идва с "Into the Unknown", където тежките китари най-сетне получават достатъчно терен, а енергията се вдига с много зарибяващи електронни бийтове и спорадични крясъци. Следващата "Gravity of You" пък носи малко BMTH-арски привкус и много си личи, че се опитва да "постели" за нещо по-епично от нея. Така и се случва - идва "Back to the Earth", която е може би най-епичната песен в този 67-минутен албум. Парчето започва семпло с електроника и простичък, насечен китарен риф и се разгръща постепенно с оркестрации, достигащи пика си в края.
В този момент леко се зачудих - дали този албум не би могъл да свърши и тук? Задавах си този въпрос до средата на следващата "Last To Fall", когато тя все пак успя д аме убеди, че не е електро-поп балада. "Bringing It Down" продължава със средното темпо, но също се опитва да раздвижи нещата с китари и електорнни бийтове, докато "Unbecoming" не успява да изиграе никаква роля, освен тази на буфер преди идването на пълния с мазна електроника хитов сингъл "Monster You Made Me". За финал "Telepathic" се опитва да се пребори някак със "синдрома на предпоследния трак" и това е похвално, но крайният резултат е малко странен. Очаквано, за финал е оставена най-бавната и дълга композиция в албума - "Everglow" и ако не заспите в първите ѝ 4 минути, ви чака един заслужено епичен финал на един приятно епичен албум.
Съвсем накратко - "Vessels" е от онези рядко срещани в алтърнатив рока епични албуми, на които мислехме, че само Red и Nine Lashes са способни в наши дни. Много се радваме да видим, че Starset успяват да се утвърдят като име и че към тази музика има такъв огромен интерес. И макар "Vessels" да не е съвсем перфектен, а на места - прекалено бавен, се радваме, че именно за него е първото ни ревю за 2017-а. И нека тя ни донесе още много любима и страхотна музика (както и финанси, с които да си я купуваме, хехе)!
+ + + + +
Музика, правена с размах и много мащабно мислене.
Рядко срещаното явление "епичен алтърнатив" в пълния му блясък.
Много успешна комбинация между алтърнатив рок, метъл, много електроника и малко оркестрации.
Няколко отличаващи се, хитови композиции.
- - - - -
Рядко срещаното явление "епичен алтърнатив" в пълния му блясък.
Много успешна комбинация между алтърнатив рок, метъл, много електроника и малко оркестрации.
Няколко отличаващи се, хитови композиции.
- - - - -
Прекалено много се разчита на средното и бавното темпо.
Няколко ужасно лесно забравими трака.
Няколко ужасно лесно забравими трака.
IF YOU LIKE
Nine Lashes, Red, Renegade Five, Three Days Grace, My Darkest Days, TFK и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
0 Response for the "Starset - Vessels"
Публикуване на коментар