Стилът: Industrial Rock/Metal/Drum & Bass
От/Год: Русия, 2017
Лейбъл: FiXT
Отдавна витае едно грешно правилно схващане за руската сцена - че е изостанала, че се пее само на руски и че едва ли не всичко там започва и свършва с Ария и Кипелов. Само че много музиканти там гледат към западната сцена и се стремят да достигнат качеството ѝ, като в някои случаи дори го надминават. Експерименталните групи, метълкорът и електрониката в метъла са на почит, а руският акцент във вокалите често е напълно незабележим. Затова и вместо да ви пишем за класическата руска хеви сцена, ние гледаме да пишем за модерни банди - като дебютантите Raizer.
В основата си Raizer са индъстриъл рок с drum & bass ритъм и електроника. Най-лесно ще е да си ги представите като незаконното дете на Celldweller и Pendulum, но по-запознатите биха могли да ги сравнят и с Subkulture (които някога блеснаха силно, но уви, само с една песен). Електрониката в "We Are the Future" е водеща, като често поглъща китарите и така се създава една много любопитна комбинация. Началото с "Dawn" е максимално силно и ударно и може да се каже, че това е и най-добрата песен в целия албум. Това обаче не значи, че нататък няма смисъл да се слуша! Следващите "Abduction" и "Magic" залагат на средно темпо и силно зарибяващи електроники, а заглавната "We Are the Future" леко разочарова, тъй като е една от онези песни, в които до края чакаш нещо да се случи, а то не се случва.
Двете условни половини на албума биват разделени от киберпънкчето "A.I.", след което следва и първата... балада? Не съм сигурен как да нарека "Fall" и може би точно затова именно тя беше най-често прескачаната от мен песен след първите няколко слушания на албума. "Against Myself" съвсем го избива на Celldweller, леко хаотичната "Lonely Star" скача рязко и често от електроника към китари, а "Storm" вкарва елементи на транс и дъбстеп, но уви, оставя китарите на прекалено заден план. Въпреки това песента е много зарибяваща и щеше да е добре албумът да свърши с нея. Вместо това за финал идва "Far Away", която носи по-"метъл" усещане, но продукцията сякаш е различна от тази на останалите композиции, което е странно.
Най-хубавото на Raizer е, че много малко групи звучат като тях, или по-точно обратното - Raizer не звучат като много други групи. Другото хубаво нещо е, че макар електрониката да заглушава китарите, "We Are the Future" не звучи като електронен албум, а като индъстриъл рок албум. Даже на няколко места се хванах да си куфея и чак впоследствие осъзнах, че там дори няма китарен звук. Пуснете си "Dawn" и ще ме разберете.
+ + + + +
Точки за смелостта и оригиналността на звученето.
Много свежа комбинация от индъстриъл рок, drum & bass + малко метъл и дори дъбстеп.
Песни като "Dawn", "A.I." и "Storm" сочат към правилното бъдеще за групата.
Електрониката на места е толкова яка, че може да забравите, че тук-там липсват китари.
- - - - -
Много свежа комбинация от индъстриъл рок, drum & bass + малко метъл и дори дъбстеп.
Песни като "Dawn", "A.I." и "Storm" сочат към правилното бъдеще за групата.
Електрониката на места е толкова яка, че може да забравите, че тук-там липсват китари.
- - - - -
Китарите са на прекалено заден план, а електрониката и D&B ритъма - твърде надути и всепоглъщащи.
Оригиналното и уникално звучене бързо се поизтърква и по някое време вече просто не е... изненадващо.
Не мога да се отърва от усещането, че слушам drum & bass ремикси на Celldweller.
Оригиналното и уникално звучене бързо се поизтърква и по някое време вече просто не е... изненадващо.
Не мога да се отърва от усещането, че слушам drum & bass ремикси на Celldweller.
IF YOU LIKE
Subkulture, Celldweller, Blue Stahli, Pendulum, The Qemists, The Prodigy и др.
Автор: Stahley
[6.5/10]
0 Response for the "Raizer - We Are The Future"
Публикуване на коментар