Стилът: Melodic Death Metal
От/Год: Финландия, 2017
Лейбъл: AFM
Ако се чувствате потиснати само като гледате тази обложка и ви обгръща странно чувство за мрак - значи художникът си е свършил работата и ви е подготвил много добре за новия албум на Mors Principium Est. И преди сме казвали, че те останаха една от малкото групи, правещи безкомпромисен мелодет, без да залитат нито към меланхолията, нито към модерните течения на жанра. И макар в "Embers of a Dying World" да могат да се чуят препратки и към двете, този албум е "над тия неща". Той е просто един мрачен (което не значи "бавен") и епичен мелодет албум, принадлежащ на една от най-добрите групи в жанра.
Често споменаваме колко натруфени с оркестрации, електроника и излишности са много от модерните албуми, но при Mors Principium Est е обратното - при тях направо не ни стигат. Те ползват много малко оркестрации и пренебрежимо малко електроника, които обаче толкова много им отиват, че на човек му се приисква да има повече от тях. Сега, когато групата е и с един китарист по-малко, очаквахме китарната работа да не е чак толкова водеща и на толкова високо ниво, но британският китарист Анди Гилиън се справя чудесно и сам. Това си личи още в откриващите "Reclaim the Sun" и "Masquerade" и само се затвърждава с всеки нов трак. "Into the Dark" вдига нивото на епичност с малко оркестрации, а "The Drowning" залага на много мелодични рифове, напомнящи за In Flames и Children of Bodom. Към средата ѝ пък се вкючва малко, но много уместна електроника и зашеметяващо китарно соло.
"Death is the Beginning" е нещо като заглавна песен за Mors Principium Est, тъй като именно това значи името им на латински - "Смъртта е само началото". Очаквано, тази дълга 6:30 минути песен е най-добрата в албума, а може би и една от най-добрите им изобщо. Напълно неочаквано обаче идват дамските вокали в нея! Трябваше специално да досаждам на групата, за да ги питам коя е певицата, която ги изпълнява и разбрах, че се казва Кристина Мари и е била финалистка в британския "The Voice". В пълен контраст са вокалите във втория куплет, където крясъците се превръщат в дълбоки ревове, а малко по-нататък лидерството поема виолончелото, за да стане всичко много по-красиво, отколкото бихме могли да очакваме. Чувството се пренася и в следващата, дълга над 6 минути "The Ghost", където обаче с вокалите се е заел само Виле.
До края на албума няма изненади, ако не броим инструментала "Agnus Dei". "In Torment", епичната "The Colours of the Cosmos" и закриващата "Apprentice of Death" са типични MPE композиции, като включвам всички позитиви и негативи на това определение. Е, позитивите са много повече от негативите - Mors Principium Est просто не умеят да пишат слаби песни, но пък и малко изостават откъм новаторство и оригиналност. Заради това време на време рифовете им звучат много сходни с тези от някои техни стари композиции и в крайна сметка се създава едно заблуждаващо чувство за еднообразие. Качествен мелодет в този му чист вид обаче се среща все по-рядко, а Mors Principium Est продължават да го правят по възможно най-добрия начин.
+ + + + +
Една от най-изчистените форма не мелодет (без чисти вокали) на съвременната сцена.
Добре построени композици и открояващо се добра китарна работа.
Няколко много приятни изненади, най-вече в "Death is the BEginning".
Без слаби композиции.
- - - - -
Добре построени композици и открояващо се добра китарна работа.
Няколко много приятни изненади, най-вече в "Death is the BEginning".
Без слаби композиции.
- - - - -
Чувство за еднообразие, засилващо се след средата на албума.
Групата продължава да вади албуми с много сходно съдържание и звучене.
Групата продължава да вади албуми с много сходно съдържание и звучене.
IF YOU LIKE
Kalmah, At The Gates, Dark Tranquillity, Insomnium, Edge of Sanity, In Flames и др.
Автор: Undepth
[7.5/10]
0 Response for the "Mors Principium Est - Embers of a Dying World"
Публикуване на коментар