Стилът: Symphonic Metal
От/Год: Австрия, 2017
Лейбъл: SPV
Виж ти, още една симфо метъл група с фронтдама издава албум. Сигурно вече става цинично от моя страна, но както преди се радвах на подобни албуми, сега вече започнаха да ми идват в повече. Сещате ли се колко беше яко в разцвета на метълкор и пост-хардкор сцената преди 4-5 години, а как сега всички групи звучат напълно еднакво? И със симфо метъла стана така. Всички правят едно и също и говорят колко грандиозни са продуктите им, докато се надпреварват кой ще натруфи своя продукт с повече пост-продукция, че да прикрие някак липсата на оригинални идеи в него. Време е за промяна и някаква форма на революция в този жанр. Но Edenbridge, уви, не я носят и този път.
Като казвам това, нямам предвид, че "The Great Momentum" е лош - казвам само, че не е особено оригинален. Но да започнем с хубавото! Песни като "The Die Is Not Cast", скоростната и пауър метълска "Return To Grace" и 12-минутният финален епос "The Greatest Gift of All" са доказателството, че в Edenbridge не са се изчерпали съвсем за 20-те си години съществуване и че в групата има страхотни музиканти. В това число обаче, колкото и да е грубо от моя страна, не мога да включа вокалистката Сабине Еделсбахер. Знам, това твърдение може да ви се струва супер безсрамно, но Сабине просто никога не ме е впечатлявала с гласовите си възможности. Тя пее с един и същ равен тон всеки път и всяко отклонение от него звучи като грешка и фалшивеене. Съжалявам. Отделно от това, всеки път, когато зазвучи здрав инструментал и Сабине го прекъсне, темпото рязко спада, китарите изчезват, за да дадат път на гласа ѝ и това убива динамиката по много неприятен начин. Това се забелязва най-отчетливо в "Shiantara", "The Moment Is Now" и "The Visitor".
Имам проблем и с оркестрациите. Отвъд факта, че вече трябва да са адски грандиозни, за да впечатлят, в "The Great Momentum" те звучат като добавяни впоследствие. Така вместо да се сливат с музиката, те идват някак "отстрани" и това най-силно си личи в "A Turnaround Art". Баладите "Until the End of Time" и "Only a Whiff of Life" пък звучат точно като свалени от поточната линия на симфо метъл баладите. Всичко това ме кара да подозирам, че "The Great Momentum" ще бъде лесно забравен бързо. Единствено "Return To Grace" наистина се опитва да го спаси със скорост, пауър метъл, прекрасна китарна работа и ориенталски мотиви и може би точно в този стил е бъдещето на Edenbridge - хем им отива повече, хем не звучи като правен на конвейр. И още веднъж - композициите не са толкова слаби, колкото неоригинални. Но и това си е сериозен проблем.
+ + + + +
Добър, музикантски инструментал с леки, но забележими прог влияния.
2-3 открояващо се силни композиции, една от които дълга над 12 минути.
Скоростта и агресивните рифове им отива - дано ги ползват повече завбъдеще.
- - - - -
2-3 открояващо се силни композиции, една от които дълга над 12 минути.
Скоростта и агресивните рифове им отива - дано ги ползват повече завбъдеще.
- - - - -
Липса на оригиналност като цяло.
Зле миксирани оркестрации, които идват някак "странично".
Може би най-отегчителните балади, които някога са правени.
Не особено впечатляващо вокално изпълнение.
Зле миксирани оркестрации, които идват някак "странично".
Може би най-отегчителните балади, които някога са правени.
Не особено впечатляващо вокално изпълнение.
IF YOU LIKE
Lunatica, Visions of Atlantis, Amberian Dawn, Elis, ReVamp, Xandria и др.
Автор: Undepth
[5.5/10]
0 Response for the "Edenbridge - The Great Momentum"
Публикуване на коментар