Стилът: Symphonic/Melodic Metalcore
От/Год: Франция, 2017
Лейбъл: Sumerian Records
По наши земи Betraying The Martyrs не са много обичана група, но не защото не правят яка музика, а защото преди няколко години, докато бяха в София, вокалистът им направи снимка на някаква порутена колиба, постна я в инстаграм и написа "It's a pleasure to see such a cultured place". Вехтият БГ метълист побърза да покаже родолюбие и Арън бе засипан с хейт и грозни обиди към самия него, музиката му, държавата му, роднините му и прочие. На мен обаче не ми дреме дали е било ирония, бъзик, обида, или нещо си там - не се чувствам засегнат от това, че някой е казал нещо за някаква циганска колиба. Интересува ме музиката.
Не останаха много групи, които да правят толкова добре контрастиращ мелодичен метълкор. От една страна - със зловещи ревове, а от друга - с чисти, почти поп, пост-хардкор вокали, а за да е запълнена всяка празнина между тях, са оставени дори немалко симфонични елементи. С други думи - посоката, поета с "Phantom", остава същата, и това си има и добрите, и лошите страни. Добрите са, че това звучене им отива, пък и надали чак толкова много хора тъгуват дълбоко за по-тежкото им звучене. Лошите са, че ми е трудно да кажа кои са най-слабите песни, а това значи, че повечето си приличат прекалено много. Темпото на много места е сходно, а редуването на ревове с чисти вокали по някое време става адски предвидимо и дори на равни интервали от време.
За да не си губя времето да търся кои са слабите композиции, реших да обърна внимание на най-добрите и открояващи се такива. Такива са те в хитовата начална тройка "Lost For Words", "Take Me Back" и "The Great Disillusion", тежката "The Resilient" и избиващата на джент "Ghost". И не че останалите тракове са лоши, напротив - в някои блестят чистите вокали, в друг - оркестрациите, в трети - зверските ревове на Арън, но... ходи разбери в кой какво се случва. Миг невнимание - и албумът се е изнизал като една голяма песен, редуваща ревове, чисто пеене и брейкдауни. Всъщност, то и аз дълги години исках точно това, с колкото се може по-малко експерименти, така че ще ви разбера напълно, ако харесате "The Resilient" повече от мен.
+ + + + +
Чудесен контраст между здрави ревове и мелодични чисти вокали.
Оркестрациите и беквокалите създават чувство за мащабност и епичност.
Няколко хитови трака и нито един открояващо се слаб такъв.
- - - - -
Оркестрациите и беквокалите създават чувство за мащабност и епичност.
Няколко хитови трака и нито един открояващо се слаб такъв.
- - - - -
Още един албум с абсолютно същото звучене и доста приличащи си една с друга композиции.
Ревове, чисти вокали, брейкдаун, repeat.
Ревове, чисти вокали, брейкдаун, repeat.
IF YOU LIKE
Any Given Day, Breakdown of Sanity, Born of Osiris, Miss May I, For Today и др.
Автор: Undepth
[6/10]
0 Response for the "Betraying The Martyrs - The Resilient"
Публикуване на коментар