Стилът: Thrash/Doom/Groove Metal
От/Год: Германия, 2017
Лейбъл: Massacre Records
Това не го очаквах - след повече от 20 години прекъсване, слушам нов албум на Warpath! Сигурно има 50 групи с това име, но това са онези германци, които го ползват от началото на 90-те и издадоха свирепия "Massive". Стилът им може да бъде обощен като "траш, ама не баш", затова те самите го наричат "hate metal" - смес от траш, груув, хардкор и малко дуум. Зад микрофона отново е Дирк Вайс, познат ни още от Incubator и от жестоките Richthofen. И ако вече сте чули страховития му рев веднъж, надали сте го забравили.
На пръв поглед това е вид метъл, който лесно бих подминал. Продукцията не блести с кой знае какво качество, а музиката - с кой знае каква оригиналност. В "Bullets For a Desert Session" основни роли играят емоцията и носталгията. И като казвам "емоция" нямам предвид някаква тъжна или романтична такава - просто каквото и да изпява Дирк Вайс, звучи адски искрено и думите му удрят максимално силно. Заради това, но и заради други показатели, той ми напомня за Том Уейтс. Като добавим мачкащото темпо (независимо дали е средно или бързо), албумът придобива една мрачна и носталгична окраска, която хем ни връща в 90-те, хем ни рита здраво, за да поиздивеем подобаващо.
Трашът в този албум носи със себе си духа на траша от началото на 90-те. Откриващата "Reborn", силно напомнящата за Sodom "No One Can Kill Us" и "No More Time To Bleed (Thrashunion)" са високоскоростните резачки редом с "Unseen Enemy", която обаче има по-скоро пънкарски хардкор привкус. За достоен наследник на "Massive" пък може да мине "I Don't Care" и минаващата бавно като валяк "When War Begins". Други мачкащи композиции, макар и в малко по-високо темпо, са "The Liar Knows the Truth" и "God Is Dead" - един от многото тракове в албума с директни антирелигиозни текстове. Тук даже няма как да се сърдим на Дирк, че напада само християнството, защото той говори против религията като цяло, а в Richthofen дори цитираше конкретни имена на божества в красноречивата "Kill For Allah". Ето така се прави антирелигиозна песен - не само срещу християнството, защото това е лесно и банално. Ха кажи нещо против исляма, а?
По-изчистени форми на дуум можем да чуем най-вече в "Crossing" и 7-минутната "Bullets For a Desert Session", с която идва и краят на албума. С риск да се повторя, музиката в него не е супер оригинална и дори не бих казал, че звучи като писана през 2016-а. Само че май точно в това ѝ е чара - Warpath звучат така, сякаш 20 години са спали криогенен сън и са се събудили във все същото си старо студио, за да запишат нов албум. Затова и ако не сте били фенове на групата през 90-те, надали ще разберете защо проявявам този ентусиазъм. Напълно ще ви разбера, ако не харесате "Bullets For a Desert Session". Но ако поне веднъж сте попадали на "Massive" и ако не сте вярвали на ушите си, докато сте слушали смазващите Richthofen, то този албум е за вас. Той има силата да ви върне поне 20 години назад и да ви припомни що е то "здрав суров метъл".
+ + + + +
Суров, неподправен, искрен, директен, мачкащ, непукистки метъл.
Ранният 90-арски дух е много силно изразен и носи много носталгия.
От гласа на Дирк Вайс струи толкова много омраза и неприязън, че е трудно да се опише.
- - - - -
Ранният 90-арски дух е много силно изразен и носи много носталгия.
От гласа на Дирк Вайс струи толкова много омраза и неприязън, че е трудно да се опише.
- - - - -
Ако не сте били фенове на Warpath през 90-те, надали този албум ще ви впечатли особено.
Без особени форми на новаторство, оригиналност и блестяща продукция.
Някои многократно повтарящи се елементи, особено откъм тематика и текстове.
Без особени форми на новаторство, оригиналност и блестяща продукция.
Някои многократно повтарящи се елементи, особено откъм тематика и текстове.
IF YOU LIKE
Incubator, Richthofen, Totenmond, Pantera, Niederschlag, Dew-Scented, Sodom и др.
Автор: Testset
[7/10]
0 Response for the "Warpath - Bullets For a Desert Session"
Публикуване на коментар