Стилът: Experimental/Doom/Progressive Metal
От/Год: Норвегия, 2016
Лейбъл: Debemur Morti Productions
Само ако знаете колко се израдвах, когато разбрах, че In The Woods ще издадат албум! И разбира се, от мига, в който се появи, вече вероятно съм го завъртял поне 20 пъти. Доста се колебах дали да напиша няколко думи за него – колебание, породено от съмненията за някакъв заговор между тукашните ни герои и колегите им от Evergrey. И ще ви кажа защо тази мисъл се зароди в мен.
Още отварящата и заглавна песен "Pure" ме върна 1-2 месеца назад със спомена за новия албум на шведите. Толкова много общи неща - звученето, сходните гласове, постройката на композициите, та чак до изконните влияния на прог рока от 70-те и 80-те. Ама какво да се прави, случват се и такива неща. Всъщност, искам да кажа, че ми липсва онова новаторство, което имаше в изобилие в предишните им издания. Сега като че ли са потънали в океана на изминалото време и неговата тежест е притиснала творческия им потенциал някъде там, където беше прекъснат преди много години. На моменти от създаденото налягане бива изстрелван по някой залп вдъхновение, което обаче на мен ми е крайно недостатъчно. Първото подобно изключение идва с "The Recalcitrant Protagonist" – песен, построена зверски добре, с бавно навлизащи китарни рифове, хубава мелодия и съвсем леко сладникав привкус. И докато чак "Cult Of Shining Stars" китарите стават наистина настоятелни, не мога да спра да си мисля за заглавната "Pure". В нея е залегнала философията относно съпътстващите ни светове, съществувание и съзнание, като дълбочината, която се корени в това, е същността на идеята, около която се върти албума. Сложна работа, ей!
Продължаваме напред до "Transmission KRS" - инструментал, странно напомнящ ми за ФСБ, като стигаме и до нещо приятно и рядко срещано - 10-минутен трак, който не отегчава по никакъв начин. Първата му половина е подчинена силно на синтезаторните звуци, докато във втората сливането им с китарен саунд и майсторски сола е показател, че контролът върху въздействието e изцяло на страната на норвежците. И да, "This Dark Dream", а в последствие и "Mystery Of The Constellations" (искам още и още от последните ѝ минути!) са точно онази магия, за която говоря. Пълно потапяне в красотата на тяхната музика - от всичко и обилно!
In The Woods винаги са били мярка за неподражаемост и оригиналност - и в "Omnio", и в "Strange Иn Stereo", и преди това. Примери бол. Този път оценката в този аспект не би могла да е върхова, но пък най-вероятно това е, защото още не съм свикнал с това им звучене и най-вече с гласа на Mr.Foe. Затова и сравнението в началото така ми се е натрапило. Както и да е, определено бих заложил на следващия албум (ако не е след 15 години), че ще отприщи отново извора на онова, което е направило тази банда толкова култова.
+ + + + +
Тези хора не могат да правят слаба музика.
Много, много умело смесване на по-лекия прог рок с тежки метъл рифове.
Знаете ли, че In The Woods са сред първите групи, ползвали определението "Pagan Metal" за музиката си?
- - - - -
Много, много умело смесване на по-лекия прог рок с тежки метъл рифове.
Знаете ли, че In The Woods са сред първите групи, ползвали определението "Pagan Metal" за музиката си?
- - - - -
Няма го онзи дух на новаторство.
Стиловите прилики с Еvergrey.
Вокалите на Mr.Foe трябва да се напаснат с времето към стандартите на бандата.
Стиловите прилики с Еvergrey.
Вокалите на Mr.Foe трябва да се напаснат с времето към стандартите на бандата.
IF YOU LIKE
Evergrey, Green Carnation, The Third and The Mortal, Ulver, Pink Floyd и др.
Автор: Nightice
[8/10]
0 Response for the "In the Woods - Pure"
Публикуване на коментар