Стилът: Melodic Power Metal
От/Год: Финландия, 2016
Лейбъл: Nuclear Blast
Sonata Arctica от доста време насам вече не е онази пауър метъл група, която беше някога. И колкото и да съм недоволен от този факт, не мога да кажа, че групата прави лоша музика дори в новия си стил. Същински пауър метъл (с двойните каси, китарното и клавишното соло и всичко както си му е редът) в "The Ninth Hour" се появява чак в седмата композиция "Rise a Night", но това не значи, че и преди (а и след) нея не се случват много хубави неща.
Като за начало, синглите "Closer to an Animal" и "Life" далеч не са пауър метъл и "типична Sonata", но това не значи, че са лоши. То и "I Have a Right" не беше "типична Sonata", но е великолепна песен, нали? И точно в тази посока са опитали да направят нещо и този път Тони Како и компания, само че не им се е получило чак толкова добре. "Life" има страшно зарибяващ припев, но рехавите куплети отнемат много от силата на песента. С други думи - това е песен, в която ще запомните само припева и онова така залепващо се за мозъка "Ля-ля-ля". Нататък "Fairytale" е нелош мелодичен пауър трак, а "Till Death's Done Us Apart" е страхотна, театрално звучаща композиция, която бихме могли да сложим под "симфо метъл" етикета. Още пауър метъл се дочува в "Fly, Navigate, Communicate", която подлъгващо започва като балада и изисква малко търпение, докато се стигне до вкусната ѝ част, а за финал е оставен 10-минутният епос "White Pearl, Black Oceans (Part II: By the Grace of the Ocean)". Там също има пауър метъл и скоростна част, но чак след средата на песента.
Големият дразнител и този път е бавното и средно темпо, което очевидно е на голяма почит в щаба на Sonata Arctica в последно време. На Тони Како очевидно му се прави нещо много емоционално, важно и грандиозно, но накрая това се отразява в крайния резултат - два сингъла в средно темпо, цели 4 чисти балади ("We Are What We Are", "Among the Shooting Stars", "Candle Lawns", "On the Faultline") и още две песни, в които също се залага на бавно темпо и изчерпваща се емоционалност. Четири балади. Много е.
Оценявам добрите балади, но в "The Ninth Hour" обаче нито една не минава нивото на посредствеността. Измъчената емоционалност от типа "Хайде, тук трябва да се разчувствате" хич не успя да ме трогне и вярвам, че няма да трогне и голяма част от другите фенове на групата. И добре, не мога да отрека, че първата половина на албума много ми харесва, но трябваше ли да чакаме чак до "Rise a Night", за да чуем как Sonata Arcitca правят това, което знаем, че правят най-добре? Затова пробвах да махна четирите свръхскучни балади от траклиста и си пуснах албума отново. И лошото чувство почти напълно изчезна.
+ + + + +
Цял час нов материал от Sonata Arctica винаги е добре дошъл.
Разнообразен албум, в който виждаме много различни лица на групата.
Купища готини мелодии, които сякаш само Sonata Arctica могат да измайсторят.
Там, където има пауър метъл, се усеща истинската сила на тази група.
- - - - -
Разнообразен албум, в който виждаме много различни лица на групата.
Купища готини мелодии, които сякаш само Sonata Arctica могат да измайсторят.
Там, където има пауър метъл, се усеща истинската сила на тази група.
- - - - -
Четири балади са много, ако ще и два часа да е албумът.
Средното и бавното темпо идват в повече.
Прекалено малко пауър метъл за сметка на прекалено много поизтъркана емоция.
Средното и бавното темпо идват в повече.
Прекалено малко пауър метъл за сметка на прекалено много поизтъркана емоция.
IF YOU LIKE
Stratovarius, Helloween, Avantasia, Kamelot, Blind Guardian, Nightwish и др.
Автор: Testset
[7/10]
0 Response for the "Sonata Arctica - The Ninth Hour"
Публикуване на коментар