Стилът: Power/Heavy Metal
От/Год: Швеция, 2016
Лейбъл: Napalm Records
Hammerfall усилено се "връщат към корените си". Не обичам тази фраза, но това е истината в "Built To Last". Като се почне от 90-арската обложка и се мине през съдържанието на диска, става ясно, че след експеримента с онзи зомби албум Hammerfall са открили, че феновете им харесват старото им звучене. И това до голяма степен е добре, защото и аз съм израснал с "Renegade" и "Crimson Thunder", но "Built To Last" има два големи проблема. Единият е скоростта, а другият - прекаленото залитане по класическия хеви метъл.
Скептицизмът ми пламна още щом си пуснах отварящата "Bring It!", която е чист 80-арски хеви метъл и прилича по-скоро на песен на Accept/UDO. Нищо против 80-арското хеви и Accept/UDO, обаче това не е стилът на Hammerfall - към тях имаме съвсем други очаквания. Сингълът "Hammer High" също не впечатлява особено, най-вече защото звучи... забавено. Сами можете да се убедите в YouTube колко по-добре звучи песента на x1.25 скорост, а да не говорим и за факта, че в хита "Hector's Hymn" от миналия албум една от основните фрази в текста също беше "Hammer high!". Къде е смисълът да се прави нова песен с абсолютно същата основна фраза? Другият сингъл "The Sacred Vow" пък е малко по-добре откъм скорост, но и той не носи усещането, че слушаме Hammerfall. Нелеп текст за метъл и още 80-арско звучене, спасявано единствено от хубавия припев - съжалявам, но очаквах много повече от това.
Първата песен в албума, към която няма как да имам забележки е "Dethrone and Defy" - Hammerfall-ски пауър метъл в чист вид! Да, пак се пеят онези странни текстове за мечове в небето и стомана в гащите, но да, това вече са Hammerfall. Баладата "Twilight Princess" малко убива ентусиазма веднага след това, но пък дава и шанс на Йоаким Канс да покаже гласовите си възможности. В галопиращо темпо след нея идва "Stormbreaker" с жестокото си китарно соло, а "Built To Last" пристига бавно и тежко в химноподобен вид. Още скорост идва с приятната, но лесно забравима "The Star of Home", докато "New Breed" ни носи още нелепи текстове за хеви метъл. За финал е оставена бавната и епична "Second To None", в която има и осезаемо клавишно присъствие.
Хубавото на "Built To Last" е, че се слуша лесно на един дъх, а лошото е, че със същата лекота се и забравя, което до голяма степен опровергава гръмкото му заглавие. Най-силните композиции безспорно са "Dethrone and Defy" и "Stormbreaker", но дори те нямат онзи суперхитов потенциал, който някога имаха "Renegade", "Hearts on Fire" и "Blood Bound", да речем. Тук основният химн би трябвало да е "Hammer High", но извънредно бавното темпо убива целия потенциал на песента, затова може да се каже, че от този албум на Hamemrfall няма да излезе голям нов химн, който истински да запали емоциите на публиката на бъдещите им концерти.
+ + + + +
Приятно завръщане към звученето на групата от края на 90-те години.
Спорадични избухвания с много първокласен и типично хамърфолски пауър метъл.
Слуша се лесно на един дъх и даже се повтаря без особени грижи.
Без фрапиращо и/или неоспоримо слаби песни.
- - - - -
Спорадични избухвания с много първокласен и типично хамърфолски пауър метъл.
Слуша се лесно на един дъх и даже се повтаря без особени грижи.
Без фрапиращо и/или неоспоримо слаби песни.
- - - - -
Много композиции изобщо не отиват на името и стила на групата.
Сериозни проблеми с темпото в албума, особено в предвидената за хит "Hammer High".
Прекалено много песни в графата "нелоши, но лесно забравими".
Hammerfall не стават за 80-арска хеви метъл банда, по-добре да спрат навреме с тия експерименти.
Сериозни проблеми с темпото в албума, особено в предвидената за хит "Hammer High".
Прекалено много песни в графата "нелоши, но лесно забравими".
Hammerfall не стават за 80-арска хеви метъл банда, по-добре да спрат навреме с тия експерименти.
IF YOU LIKE
Manowar, Accept, Helloween, Sabaton, Freedom Call, Blind Guardian и др.
Автор: Testset
[6/10]
0 Response for the "Hammerfall - Built To Last"
Публикуване на коментар