Стилът: Melodic Modern/Pop Metal
От/Год: Швеция/Дания, 2016
Лейбъл: Spinefarm Records
С всеки изминал албум въпросът се повтаря и задълбочава - колко по-"поп" могат да станат Amaranthe, докато все пак съумяват да останат метъл група. Границите на поп-метъла вече бяха огънати в масивно зарибяващия "Massive Addictive", но Amaranthe ги опъват дори още повече, при това без да нарушават целостта им и да изпадат във водите на "прекаления поп". Макар че тук-там има и някои пробойни.
"Maximalism" може да не е най-добрият албум на Amaranthe, но е най-освободеният им досега. Имам чувството, че шестимата членове искрено са се забавлявали, докато го правят и това личи още от обложката, която сякаш нарочно се бъзика с конспиративните теоритици, напомняйки на онзи прочут масонски символ. Даже ако се заслуша човек в недболюбвания (първоначално и от мен) сингъл "That Song" ще открие, че там Amaranthe също си правят бъзик именно с формулите за създаване на хитове, които използват едни и същи структури, акорди и мотиви, за да звучат "познато" и така лесно да се забиват в главата. Неслучайно ритъмът толкова силно напомня за "We Will Rock You" на Queen, а припевът и напевите "У-о-у-о-о, о-о-у-о-о" звучат като 300 други поп хита. Естествено, недоволните метъли веднага награкахме, че тракът е разочароващ, още преди да сме разбрали неговата цел - и съм сигурен, че Amaranthe са очаквали малко повече разбиране от феновете си. И ако някой се чуди къде все пак е Хенрик в тази песен - нека изгледа видеото ѝ до самия му край, където той показва ясно колко точно му дреме, че го няма в "That Song".
За добро или зло, "That Song" е трак без еквивалент в албума, така че спете спокойно - "Maximalism" си е типичен Amaranthe албум отвъд този сингъл. И като казвам "типичен" имам предвид все така прогресивно зарибяващ, електронен, тежък и разбира се - много, много "поп". Още отварящата "Maximize" започва с електроника, бийт, насечен риф и едно познато "Hello...", сякаш нарочно щипнато от реперотара на Adele. Песента продължава с як риф и типичен амарантски евроденс метъл припев. "Boomerang" разчита на сходна формула с още от сладникавия поп-глас на Елиз и крясъците на Хенрик, заради които тракът леко прилича на метъл кавър на поп парче. Припевът, очаквано, е 11-ка по десетобалната система на зарибяващото. "21" е друга песен със силни поп-влияния, като се усеща и ясен бъзик с Ke$ha и нейния единствен хит "Tik-Tok".
Големият хит в албума обаче се казва "On the Rocks". В момента на писане на това ревю все още няма друг сингъл освен "That Song", но ще съм крайно учуден, ако "On the Rocks" не получи официално видео и златен статут като сингъл, защото това е един от най-ярките хитове, които Amaranthe някога са писали и 450% съм сигурен, че ще бъде и голям концертен хит. Естествено, не може да се мине и без задължителните балади - първата се казва "Limitless" и може би също ще бъде издадена като сингъл някой ден, тъй като другата балада "Endlessly" звучи далеч по-емоционално, но не чак толкова radio-friendly. В контраст с нея се врязва красноречиво озаглавената "Fury" която е най-бързата песен в албума. И не, следващата "Faster" не е по-бърза, лъжат! "Break Down & Cry" вече звучи като по-типичен модерен метъл трак и включва малко по-раздвижена електроника, а "Supersonic" връща мега зарибяващите евроденс мотиви в играта и като цяло е най-евроденски настроената композиция в "Maximalism". И колкото и да е странно - Елиз пее най-малко именно в този пореден суперхит. В края на албума идват малко по-разчупената откъм темпо, но и малко хаотична "Fireball" и втората (вече спомената) задължителна, но и много красива балада "Endlessly".
Този нов албум на Amaranthe може да е истинско изпитание за метъл сетивата, защото много често звучи по-зарибяващо и от големите поп-хитове, без обаче от това да се губи метъл ядрото на групата. Може би ще е най-точно да го кажем така - "Maximalism" не е "по-малко метъл", но е повече "поп", с което съотношението между двата стила в общи линии става 50:50. И може би точно затова носи това заглавие - защото залага на максимално допустимите дози и от двете.
+ + + + +
Максимални дози поп и метъл в една наистина зарибяваща комбинация.
Трудно да се каже кой е големият хит, защото поне 2/3 от композициите са хитове.
Още по-трудно ще е да си изкарате "On the Rocks" и "Boomerang" от главите.
Много освободен подход, от който ясно си личи, че групата се е забавлявала при правенето на албума.
- - - - -
Трудно да се каже кой е големият хит, защото поне 2/3 от композициите са хитове.
Още по-трудно ще е да си изкарате "On the Rocks" и "Boomerang" от главите.
Много освободен подход, от който ясно си личи, че групата се е забавлявала при правенето на албума.
- - - - -
Хенрик се включва рядко и честно звучи така, сякаш дълго са се чудили къде да го вмъкнат.
"That Song" определено не е добър избор за представителен първи сингъл.
"That Song" определено не е добър избор за представителен първи сингъл.
IF YOU LIKE
Dead by April, Temperance, Escape The Day, The Unguided, Mercenary, E-Type и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
"Maximalism" track listing:
01. Maximize
02. Boomerang
03. That Song
04. 21
05. On The Rocks
06. Limitless
07. Fury
08. Faster
09. Break Down And Cry
10. Supersonic
11. Fireball
12. Endlessly
Fury ми хареса много от ревюто на албума и баладката Endlessly, но изглежда целия ще е хубав според зависи от вкуса на човек. Все още си въря песента massive addictive по няколко пъти на ден. Ето го ревюто:
https://www.youtube.com/watch?v=0bbpWaPX7gU