Стилът: Industrial Metal
От/Год: Швеция, 2016
Лейбъл: Nuclear Blast
Тъкмо се наситихме на Lindemann и стана време за нов албум на Pain. Петер Тегтгрен не си губи времето, но и очевидно се е повлиял позитивно от работата си с вокалиста на Rammstein. Нарочно използвам тази думата, защото "Coming Home" звучи точно така - позитивно. Албумът е предимно купонджийски и си личи, че Петер е имал творческа свобода и е правил точно каквото си иска, без да се съобразява с каквито и да е очаквания. И точно затова "Coming Home" не звучи точно като "типичен" албум на Pain.
Началото е очаквано ударно с динамичните "Designed To Piss You Off" и сингъла "Call Me", в който се включва и Йоаким Броден от Sabaton. "A Wannabe" сваля малко темпото, но компенсира с лесно запеваем текст, докато "Pain in the Ass" е по-директен, разкуфяващ, Pain-ски индъстриъл метъл трак със закачлив текст. Другият сингъл идва в средата на албума и носи името "Black Knight Satellite". Тракът дава предпоставки да бъде бъдещ концертен хит и носи със себе си солидни количества електроника и дори неочаквано помпозни оркестрации за кратко към края си.
Втората половина на албума започва със заглавната песен "Coming Home" - неочаквано мелодична, меланхолична и красива композиция, в която Петер звучи по-искрен от всякога, а наподобяващата брас електроника в припева се забива дълготрайно в главата. След нея обаче вдъхновената от абсента "Absinthe-Phoenix Rising" и странно инфантилната "Final Crusade" звучат малко несериозно и не впечатляват кой знае колко. "Natural Born Idiot" удря здраво като за последно с типичната за Петер омраза към тъпаците и досадниците (на които, както се вижда, отново е посветил доста песни и в този албум), а "Starseed" затваря албума атмосферично и в бавно темпо, градиращо до средно (и епично) към края си.
Без да блести, но и без да се излага, "Coming Home" е един неочаквано различен, но очаквано добър албум. Електрониката рядко е във водещата роля, което е нетипично за Pain, но дори така няма как да се сбърка емблематичният звук на Петер Тегтгрен. Встрани от хитовите "Call Me", "Black Light Satellite" и "Pain in the Ass" обаче не виждам колко от композициите ще се задържат задълго в плейлистите на слушателите и сетлистите на самите Pain. Единственият по-различен и запомнящ се трак е "Coming Home" и се надявам и той да се появи като сингъл по някое време, защото определено заслужава повече фенско внимание. Пък и ще е хубаво да го чуем на живо и в България някой ден, нали така?
+ + + + +
Стабилен Pain дори след творческия скок с Lindemann през миналата година.
Няколко ясно очертани бъдещи концертни хита и един изненадващо як и различен трак.
Доста разнообразни идеи, които Петер е решил да осъществи на случаен принцип.
- - - - -
Няколко ясно очертани бъдещи концертни хита и един изненадващо як и различен трак.
Доста разнообразни идеи, които Петер е решил да осъществи на случаен принцип.
- - - - -
Електрониката все повече започва да липсва, което не е съвсем окей.
Макар и неочаквано различен, албумът не изненадва с нещо наистина впечатляващо.
Звукът не е ъпдейтван от мнооого години и вече започва много да си личи.
Макар и неочаквано различен, албумът не изненадва с нещо наистина впечатляващо.
Звукът не е ъпдейтван от мнооого години и вече започва много да си личи.
IF YOU LIKE
Lindemann, Deathstars, Gothminister, Black Light Discipline, Rammstein и др.
Автор: Testset
[7/10]
0 Response for the "Pain - Coming Home"
Публикуване на коментар