Стилът: Heavy Metal
Lordi явно усещат, че славата им отпреди 10-ина години бързо изчезва, макар и последните им два албума да бяха добри. Затова в "Monsteophoric" чудовищата са решили да си направят експеримент. Албумът е разделен на две тематични части - "Theaterror" и "Demonarchy". Първата част е с типично Lordi звучене, мелодии, куки и директен подход, а втората част е... абе, доста по-различна, ще обясня.
Всичко започва обещаващо. Ненужно дълго озаглавената "Let's Go Slaughter He-Man (I Wanne be the Beast-Man in the Masters of the Universe)" разчита на носталгични 80-арски клавишни, нарочно изтъркано мелодични припеви и много захаросан текст - и всичко това, учудващо, звучи добре. Първият сингъл "Hug You Hardcore" пък започва с як риф, продължава с абсолютно същия риф и свършва със същия риф. Без майтап, рифът се повтаря точно 58 пъти (да, броих ги), което бързо го превръща от як в досаден. "Down With the Devil" е друг типичен зарибяващ Lordi трак, но трите песни до края на първата част не впечатляват с нищо, освен може би "None For One", в която също има готини 80-арски клавишни.
6-минутната "Demonarchy" открива официално втората част на албума с напълно различно и неочаквано агресивно хеви метъл звучене. "The Unholy Gathering" сваля темпото, но не по-малко мрачна, тежка и приятно "усложнена", особено в сравнение с типичния Lordi звук. Друг трак, дълъг над 6 минути е "And the Zombie Says", който е може би сред най-добрите, които Lordi някога са правили, а след него идва "Break of Dawn", в която дълги периоди на инструментал се редуват с готин мрачен куплет и разочароващ припев. За финал е оставена 7-минутният мрачен епос "The Night the Monsters Died" - заглавие, с което можем да спекулираме много. Дали на Lordi им е писнало от имиджа им на чудовища и искат просто да правят як хеви метъл? Дали затова втората част на албума е толкова по-добра от първата? Дали "Demonarchy" е бъдещето на Lordi?
В "Monstereophonic: Theaterror vs Demonarchy" наистина има два много различни албума и затова ми е много трудно да дам "средна оценка" между тях - просто защото няма да е честно. "Theaterror" със сладникавия си хард рок и повтарящ и се до откат рифове и похвати определено губи по точки пред "Demonarchy" и изпипания, мрачен хеви метъл в него. Надявам се и занапред Lordi да продължат да правят цели албуми като "Demonarchy", с максимум 1-2 ярки хард рок хита като от "едно време". Оттам нататък просто няма спор - на Lordi им отива (и им се отдава) да правят далеч по-тежък хеви метъл от този, с който ги познавахме досега.
От/Год: Финландия, 2016
Лейбъл: AFM
Lordi явно усещат, че славата им отпреди 10-ина години бързо изчезва, макар и последните им два албума да бяха добри. Затова в "Monsteophoric" чудовищата са решили да си направят експеримент. Албумът е разделен на две тематични части - "Theaterror" и "Demonarchy". Първата част е с типично Lordi звучене, мелодии, куки и директен подход, а втората част е... абе, доста по-различна, ще обясня.
Всичко започва обещаващо. Ненужно дълго озаглавената "Let's Go Slaughter He-Man (I Wanne be the Beast-Man in the Masters of the Universe)" разчита на носталгични 80-арски клавишни, нарочно изтъркано мелодични припеви и много захаросан текст - и всичко това, учудващо, звучи добре. Първият сингъл "Hug You Hardcore" пък започва с як риф, продължава с абсолютно същия риф и свършва със същия риф. Без майтап, рифът се повтаря точно 58 пъти (да, броих ги), което бързо го превръща от як в досаден. "Down With the Devil" е друг типичен зарибяващ Lordi трак, но трите песни до края на първата част не впечатляват с нищо, освен може би "None For One", в която също има готини 80-арски клавишни.
6-минутната "Demonarchy" открива официално втората част на албума с напълно различно и неочаквано агресивно хеви метъл звучене. "The Unholy Gathering" сваля темпото, но не по-малко мрачна, тежка и приятно "усложнена", особено в сравнение с типичния Lordi звук. Друг трак, дълъг над 6 минути е "And the Zombie Says", който е може би сред най-добрите, които Lordi някога са правили, а след него идва "Break of Dawn", в която дълги периоди на инструментал се редуват с готин мрачен куплет и разочароващ припев. За финал е оставена 7-минутният мрачен епос "The Night the Monsters Died" - заглавие, с което можем да спекулираме много. Дали на Lordi им е писнало от имиджа им на чудовища и искат просто да правят як хеви метъл? Дали затова втората част на албума е толкова по-добра от първата? Дали "Demonarchy" е бъдещето на Lordi?
В "Monstereophonic: Theaterror vs Demonarchy" наистина има два много различни албума и затова ми е много трудно да дам "средна оценка" между тях - просто защото няма да е честно. "Theaterror" със сладникавия си хард рок и повтарящ и се до откат рифове и похвати определено губи по точки пред "Demonarchy" и изпипания, мрачен хеви метъл в него. Надявам се и занапред Lordi да продължат да правят цели албуми като "Demonarchy", с максимум 1-2 ярки хард рок хита като от "едно време". Оттам нататък просто няма спор - на Lordi им отива (и им се отдава) да правят далеч по-тежък хеви метъл от този, с който ги познавахме досега.
+ + + + +
Учудваща промяна към мрачен и изпипан хеви метъл в "Demonarchy".
1-2 хитово звучащи трака в "Theaterror".
Повече от час материал, в който феновете лесно ще преценят кой стил повече ги влече.
- - - - -
1-2 хитово звучащи трака в "Theaterror".
Повече от час материал, в който феновете лесно ще преценят кой стил повече ги влече.
- - - - -
Първата част "Theaterror" е прекалено сладникава и изтъркана.
Единственото по-лошо нещо от повтарящия се риф в "Hug You Hardcore" е видеото към песента.
Дори в добрата част има някои слаби моменти и разочароващи решения.
Единственото по-лошо нещо от повтарящия се риф в "Hug You Hardcore" е видеото към песента.
Дори в добрата част има някои слаби моменти и разочароващи решения.
IF YOU LIKE
Accept, GWAR, King Diamond, Dream Evil, Bloodbound, Edguy, U.D.O. и др.
Автор: Testset
[5/10] vs [8/10]
0 Response for the "Lordi - Monstereophonic: Theaterror vs Demonarchy"
Публикуване на коментар