Стилът: Epic MDM/Folk Metal
От много години Equilibrium правеха добри албуми, които обаче не изненадваха никого с нищо. Феновете им си стояха що-годе доволни, но Equilibrium така и не блестяха, колкото и добре да се справяха със своя тежък фолк метъл. В началото си и "Armageddon" не звучи кой знае колко по-различно - с интро, нелошият (но постепенно губещ скоростта си) същински отварящ трак "Erwachen" и все така нелошият "Katharsis". Само че "нелош" не е достатъчно добро определение на съвременната сцена. "Heimat" сменя настроението с неочаквано позитивно звучащ припев и тъкмо още му се чуди човек и идва големият удар...
... с "Born to be Epic"! Феновете не закъсняха да ореват света, че "това не е Equilibrium", че било подигравка с тях, как можело, че групата се е "продала" и какви ли не още нелепости, но без свян мога да кажа, че "Born to be Epic" е най-запомнящата се песен, кяото Equilibrium някога са записвали. С текст, очевидно иронизиращ псевдомачовщината на купища метъл банди, опростен бърз ритъм, перфектен бридж и смазващ 2-step припев с флейти, тази песен със сигурност ще докара на групата хиляди нови фенове. Някои погрешно определят припева като "дъбстеп", очевидно без да знаят какво представлява този жанр, но важното е да се мрънка. Специално за мрънкачите пък сякаш идва и следващият трак - "Zum Horizont". Зловещ рев, скоростен ритъм, игрив фолк и мощен риф - и това е само началото на друга от най-добрите композиции на Equilibrium изобщо. "Rise Again" разчита на сходна формула, в която флейтата отново играе водеща роля. "Helden" пък изненадва адски приятно с включването на 8-битова електроника.
За финал остават странният речетатив "Koyaaniskatsi" и мрачният финален епос "Eternal Destination", който странно напомня за песен на Crematory, но е излишно удължен с около 90 секунди в края си. След него обаче не остават лоши впечатления, даже напротив - "Armageddon" е първият албум на Equilibrium от години насам, от който не само запомних няколко песни, но две от тях трайно се настаниха в плейъра и съзнанието ми. И макар да ми се струва, че албумът спокойно можеше да започне и с "Heimat", не мога да се оплача много дори от най-слабите парчета в него. Все пак разбирам, че има и хора, за които именно тези песни ще са бетонният стълб на надеждата, че Equilibrium няма да се променят чак толкова много, че да станат неразпознаваеми. Но ако посоката от "Born to be Epic" и "Zum Horizont" е пътят на развитие, по който самата група иска да потегли, то мога само да се надявам, че Equilibrium ще имат смелостта да го сторят.
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Nuclear Blast
От много години Equilibrium правеха добри албуми, които обаче не изненадваха никого с нищо. Феновете им си стояха що-годе доволни, но Equilibrium така и не блестяха, колкото и добре да се справяха със своя тежък фолк метъл. В началото си и "Armageddon" не звучи кой знае колко по-различно - с интро, нелошият (но постепенно губещ скоростта си) същински отварящ трак "Erwachen" и все така нелошият "Katharsis". Само че "нелош" не е достатъчно добро определение на съвременната сцена. "Heimat" сменя настроението с неочаквано позитивно звучащ припев и тъкмо още му се чуди човек и идва големият удар...
... с "Born to be Epic"! Феновете не закъсняха да ореват света, че "това не е Equilibrium", че било подигравка с тях, как можело, че групата се е "продала" и какви ли не още нелепости, но без свян мога да кажа, че "Born to be Epic" е най-запомнящата се песен, кяото Equilibrium някога са записвали. С текст, очевидно иронизиращ псевдомачовщината на купища метъл банди, опростен бърз ритъм, перфектен бридж и смазващ 2-step припев с флейти, тази песен със сигурност ще докара на групата хиляди нови фенове. Някои погрешно определят припева като "дъбстеп", очевидно без да знаят какво представлява този жанр, но важното е да се мрънка. Специално за мрънкачите пък сякаш идва и следващият трак - "Zum Horizont". Зловещ рев, скоростен ритъм, игрив фолк и мощен риф - и това е само началото на друга от най-добрите композиции на Equilibrium изобщо. "Rise Again" разчита на сходна формула, в която флейтата отново играе водеща роля. "Helden" пък изненадва адски приятно с включването на 8-битова електроника.
За финал остават странният речетатив "Koyaaniskatsi" и мрачният финален епос "Eternal Destination", който странно напомня за песен на Crematory, но е излишно удължен с около 90 секунди в края си. След него обаче не остават лоши впечатления, даже напротив - "Armageddon" е първият албум на Equilibrium от години насам, от който не само запомних няколко песни, но две от тях трайно се настаниха в плейъра и съзнанието ми. И макар да ми се струва, че албумът спокойно можеше да започне и с "Heimat", не мога да се оплача много дори от най-слабите парчета в него. Все пак разбирам, че има и хора, за които именно тези песни ще са бетонният стълб на надеждата, че Equilibrium няма да се променят чак толкова много, че да станат неразпознаваеми. Но ако посоката от "Born to be Epic" и "Zum Horizont" е пътят на развитие, по който самата група иска да потегли, то мога само да се надявам, че Equilibrium ще имат смелостта да го сторят.
+ + + + +
Много по-смел и освободен подход, водещ на места до страхотни резултати.
Сполучлива употреба на симфонични елементи, флейти и доста електроника.
Жестоки тракове като "Born to be Epic", "Zum Horizont" и "Rise Again".
- - - - -
Сполучлива употреба на симфонични елементи, флейти и доста електроника.
Жестоки тракове като "Born to be Epic", "Zum Horizont" и "Rise Again".
- - - - -
Стабилна бройка със стабилно средняшки (до посредствени) композиции.
Нямам никакво обяснение за съществуването на "Koyaaniskatsi".
Нямам никакво обяснение за съществуването на "Koyaaniskatsi".
IF YOU LIKE
Suidakra, FInsterforst, Ensiferum, Black Messsiah, Eluveite и др.
Автор: Undepth
[7/10]
0 Response for the "Equilibrium - Armageddon"
Публикуване на коментар