Стилът: Thrash Metal
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: SPV
Sodom е култова група за траш феновете по света и два пъти по-култова за траш феновете в България. По-младите читатели може би не знаят, но именно Sodom беше първата голяма метъл група, която свири в България след падането на комунизма - през 1991-ва на един легендарен концерт на стадион "Академик". Целият "Гео Милев" беше осеян с хиляди метъл фенове и бирени бутилки, а пред сцената се вихреше онова легендарно пого на "Remember the Fallen" - точно пред невярващите на очите си Sodom. Но днес, 25 години по-късно, слушаме "Decision Day".
Отдавна имаше намеци, че "Decision Day" ще напомня по звучене на "Persecution Mania" и до голяма степен това е така. Аз обаче не съм кой знае колко бесен фен на "Persecution Mania" и може би затова не успях да се израдвам подобаващо на новата творба на любимата ми германска траш група. Музиката в "Decision Day" е наистина класически 90-арски траш, но и в него, както в последните няколко албума на групата, ми липсват супер здравите и запомнящи се китарни рифове от сорта на тези в "Agent Orange" и "M-16". И не казвам, че няма готини и/или тежки рифове - казвам, че няма от онези рифове, които направиха Sodom велика група.
Най-открояващият се трак в албума е пуснатият (неслучайно) като сингъл "Caligula", който, освен с агресивен риф, изненадва приятно и със засилени беквокали в припева. Голямо куфеене пада и на "Blood Lions", чийто мрачен текст се спира върху развъждането на лъвове за богаташки лов. "Refused To Die" и "Belligerence" пък ни връщат към 80-те, най-вече благодарение на неразрушимия глас на Tom Angelripper. Заглавната "Decision Day" също удря здраво и има почти мелодичен припев, докато "Who Is God" изненадва с един от най-яките рифове в албума. Сред по-слабите композиции определено бих отбелязал средняшките "Strange Lost World", "Rolling Thunder" и "Sacred Warpath", както и еднообразната и странна откъм текст "Vaginal Born Evil".
"Decision Day" ни напомня, че по света има нации, които само си търсят причина да започнат нова война (кхъм, знамената зад Кнаренхайнц), че войната и злото са около нас и че с тях се прави сериозен бизнес. Преди всичко обаче, "Decision Day" е тук, за да утвърди жизнеността и уменията на Sodom да правят здрав траш и през 2016-та. И да, "Decision Day" далеч не е най-добрият им албум, като даже съм сигурен, че много от композициите в него ще бъдат забравени бързо. Но сам по себе си този албум е страхотен пример за класически германски траш и да го определя като нещо по-малко от "добър" ще е свирепо кощунство.
+ + + + +
С всяко слушане се откриват все повече нови поводи за искрено куфеене.
Няколко открояващо се силни тракове с открояващо се силни рифове.
Добър пример за класически германски траш от една от най-добрите групи в жанра.
Уважителни кимвания към Motorhead тук-там.
- - - - -
Няколко открояващо се силни тракове с открояващо се силни рифове.
Добър пример за класически германски траш от една от най-добрите групи в жанра.
Уважителни кимвания към Motorhead тук-там.
- - - - -
Липсват супер здрави рифове като тези, които направиха Sodom голяма група.
Голям брой лесно забравими композиции.
Не особено впечатляващи звук и продукция.
Голям брой лесно забравими композиции.
Не особено впечатляващи звук и продукция.
IF YOU LIKE
Destruction, Kreator, Tankard, Exodus, Motorhead, Venom, Overkill и др.
Автор: Undepth
[7/10]
0 Response for the "Sodom - Decision Day"
Публикуване на коментар