Стилът: Power/Heavy Metal
От/Год: Швеция, 2016
Лейбъл: Nuclear Blast
От известно време все по-често се дочуват вопли, че Sabaton са се изчерпали и вече и те самите нямат идея какви битки могат да възпеят. И докато доскоро подминавах подобни коментари за могъщите Sabaton с насмешка, след слушането на "The Last Stand" лека-полека май ще почна да се съгласявам с критиците. Да, идеята е яка - концептуален (уж) албум, който да възпява само битки, които са "last stand" и в албума наистина има яки песни, но поне за половината от тях имам чувството, че вече съм ги чувал.
Започвам с най-яркия пример за песен, която звучи като сглобена от три стари на Sabaton и това е "Shiroyama", върху чийто припев с малко напън можем даже да си пеем текста на "Ghost Division". "Winged Hussars" пък си е един осъвременен "Uprising" (и не само), а "The Lost Batallion" прилича на... всъщност, тя на нищо не прилича. Извинения, Sabaton, но ако исках да слушам аудио разказ с малко случайно попаднал heavy metal отгоре, щях да си пусна аудио разказ на диск и случайно да разлея термометър върху него. Или директно "Diary of an Unknown Soldier", тя си е чист аудио разказ.
Хубавото на "The Last Stand" е, че е правен от Sabaton, което значи, че не може в него да няма и солидна доза наистина яка музика. И колкото и голям хейтър да си, не може да отречеш епичността на "Sparta" (колкото и да е изтъркана темата), да не покуфееш на динамичната, посветена на сръбския майор Драгутин Гаврилович "Last Dying Breath" и да не си объркаш приятно сетивата с гайдите, AC/DC-арския риф и почти танцувалното рокендрол темпо на "Blood of Bannockburn". Скоростта и пауър метъл силата на "Rorke's Drift" и тежката "Hill 3234" пък ми се струват достатъчни, за да ги обявя за две от най-силните песни в албума, а отсега виждам и колко ще се скача и пляска на живо на сходно именуваните "The Last Stand" и "The Last Battle".
Ако чуете спор между двама души дали "The Last Stand" е добър или лош, прекратете го веднага, защото албумът е и двете едновременно. Защото от една страна Sabaton имат предостатъчно опит, за да не издават шитни, но от друга наистина звучат малко или много изчерпани. Това даже не е критика към тях, защото ми е пределно ясно, че не можеш да измисляш постоянно нови невероятни неща от нищото, докато междувременно и лейбълите, и феновете те притискат с трудно изпълними желания и крайни срокове. Затова ще го кажа така - "The Last Stand" е окей и си заслужава слушането. Няма нужда от излишна драма.
+ + + + +
Поредна доза епични военни метъл химни, на които ще чакаме да пеем, пляскаме и скачаме в "Универсиада".
Отвъд пуснатите сингли, в албума има много скрита мощ, скорост и мелодичност.
С помощта на сериозния си опит Sabaton не дават да им проличи, че имат и слаби моменти.
- - - - -
Отвъд пуснатите сингли, в албума има много скрита мощ, скорост и мелодичност.
С помощта на сериозния си опит Sabaton не дават да им проличи, че имат и слаби моменти.
- - - - -
Няколко песни приличат на сглобени от по няколко стари композиции, а няколко на нищо не приличат.
Все същата стара формула и все същия стар клавишен звук доста са се поизтъркали.
Дори някои от по-добрите песни са лесно забравими и/или много приличат на стари такива.
Все същата стара формула и все същия стар клавишен звук доста са се поизтъркали.
Дори някои от по-добрите песни са лесно забравими и/или много приличат на стари такива.
IF YOU LIKE
Powerwolf, Manowar, Raubtier, Battle Beast, Hammerfall, Van Canto и др.
Автор: Undepth
[6.5/10]
Отдавна се удивлявам на некадърността на така наречените "ревюта", написани от някакви псевдо Съдници!
Само за сведение: "Shiroyama" е почти пълно копие на "Poltava" и няма нищо общо с текста на "Ghost Division"...
Повече няма смисъл...
Радвам се, че се удивляваш отдавна на некадърността на съдниците, но въпреки това все още си тук!
Също така ще те помоля да ни насочиш към приложението за добавена реалност, с което видя някъде да пише, че текстът на "Shiroyama" има нещо общо с "Ghost Division".
... песен, която звучи като сглобена от три стари на Sabaton и това е "Shiroyama", върху чийто припев с малко напън можем даже да си пеем текста на "Ghost Division"...
- Undepth
Написано е ясно: "некадърността на така наречените "ревюта"!
Съдници, защото най-горе пише: "Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството."
Псевдо...защото трябва да си зададем въпроса кои сме ние, за да съдим! Че и да оценяваме по десетобалната система?
Вие питате ли феновете как и с колко оценяват дадено творение? Социолозите "правят" проучвания, вие правите ли? Не - давате едностранни оценки!
След толкова очакване признавам, че Сабатон не са сътворили чудеса, още повече при такъв Продуцент!!! Но оценка 6,5/10...е Лична и обидна за класата на тази банда...Щото след толкова негативизъм, накрая обобщаващото: " Затова ще го кажа така - "The Last Stand" е окей и си заслужава слушането..." - избива рибата!
Нищо лично!...
Поздрави! ;)
Начините на оценяване в този и всички подобни сайтове винаги са напълно субективни и е напълно нормално да има чести разминавания с мненията на други фенове и критици. А пък 6.5/10 не е никак лоша оценка по принцип. Това си е почти 7/10, което често се възприема като много добра оценка.
Просто тук гледаме да не сме само фенове, които подскачат от радост при всичко ново на любимите групи (понякога и това става), а да търсим и къде евентуално нещо не е наред. Аз съм голям фен на Sabaton, от всеки техен концерт си тръгвам с тениска, имам дискове, earbooks, плочи и т.н. От две седмици слушам "The Last Stand" и след тия две седмици помнех точно три песни от него, което досега не ми се беше случвало с албум на Sabaton. Въпреки това, като претегля плюсовете и минусите, албумът е наиситна окей.
Поздрави и на теб!
- Undepth
Абе то от една страна ревюто е обективно- всичко е така. Оценката е ясно че е субективно нещо и все пак ..... AAAAAAANDDDD THE WINGED HUSSARS ARRIVED!!!!!!! това го слушах вече сигурно 50 пъти. Та Сабатон са майстори на това хем да се повтарят тотално, хем да не се постараят особено в композирането ... хем да направят албум дето да се върти нон стоп (за момента се върти лийка де щото още не ми е дошло физическото копие)
Всъщност, оценката в ревюто е дори твърде висока за кофите скука, които се леят от този нов Сабатон.
И няма значение каква класа притежава групата по принцип, ако моментната форма не отговаря на нея.
A съдници можем да сме само ние, феновете, заради които тази група изобщо съществува. Щото дори и да се мега виртуози и композитори, ако продукцията им е бълвоч и ме кара да скипвам парчетата по средата, ами съжалявам, има още десетки групи, на които да отделя време.
И все пак, ясно е, че догодина всички ще сме на концерта им с Аксепт.