Стилът: Symphonic/Gothic Metal
От/Год: Холандия, 2016
Лейбъл: Napalm Records
Още се сърдя на Delain с цялата си злопаметност, задето не изсвириха хитовете си като гостуваха в София, но не това е причината да намирам "Moonbathers" за един от най-слабите им албуми досега. Казвам си го направо - "Moonbathers" е сред най-слабите и странните им творби и не съм щастлив да го осъзная. Причините са предимно субективни, но ще опитам да ви обясня защо поне аз не смятам да задържа този албум за дълго в плейъра си. Не защото е толкова лош, а защото не е толкова добър, колкото би ми се искало.
В началото на годината излезе EP-то "Lunar Prelude", в което чухме две песни, които сега са намерили място в "Moonbathers". Едната песен е очевидно гласената за хит "Suckerpunch", а другата - изключително приятната "Turn the Lights Out". Втората, макар да започва като интрото на сериала "Перла" и да има припев, който звучи до голяма степен като този на "Stardust", е сред най-добрите композиции в албума и искрено ме радва всеки път, щом стигна до нея. Но ако махнем въпросните две песни, в албума няма други такива хитово звучащи тракове. Откриващата "Hands of Gold" звучи окей и гласът на гостуващата Алиса Уайт-Глуз (Arch Enemy) е приятно допълнение, но тракът далеч не е впечатляващ. "The Glory & The Scum" разчита на тежка симфонична мощ и гигантски припев и безспорно е друга от най-добрите композиции в албума, но въпросната симфонична мощ изчезва трайно след края ѝ.
Когато слушах албума за първи път, спрях преди средата, докато течеше "Chrysalis: The Last Breath". С тази балада ми стана ясно, че албумът трябва да се слуша с по-наострени уши и повече внимание. 2-3 пъти връщах същия трак, докато се настроя на вълните му и осъзная колко е красив всъщност. След него с удоволствие установих, че следва най-бързата и най-китарно ориентирана песен в албума - "Fire With Fire", но уви, точно тя ме накара да се замисля и колко тихи са били досега китарите в "Moonbathers". И докато "Fire With Fire" директно влезе в списъка ми с любими песни на Delain, то не мога да кажа същото за започващата тежко, но продължаваща супер безлично "Pendulum" и каращата ме да се гърча в стола "Danse Macabre". Последната започва с едно зверски досадно "И-и-и-и а-а-а-а", което се повтаря още 4 трилиона пъти из песента и някой може да го намери за "екзотично" или "сладко", но на мен ми бърка в здравето. Кавърът на "Scandal" на Queen замазва положението с готино, стадионно 80-арско звучене, но за финал пък в "The Monarch" нещо се обърква. Първо изглежда, че нищо няма да се случи, към средата започва да изглежда, че нещо все пак ще се случи, после вече е сигурно, че ще се случи, но накрая все пак нищо не се случва.
Ако гледаме математически - "Moonbathers" в общи линии е наполовина добър. Освен от няколкото странни и не особено добри композиции, мога да се оплача и от продукцията, която сякаш е различна в отделните песни. В един трак китарите се борят до пращене с оркестрациите, в друг китарите са 3 крачки пред всички останали инструменти, а в трети Шарлоте едва надвиква инструментала. Очевидно има и сериозен проблем с китарите, които в 10 от 11 песни са лишени от високи тонове, а това моментало им отнема цялата яркост и ги кара да звучат приглушено. Малко съм разочарован и че няма по-сериозна употреба на клавишните, защото Мартин Вестерхолт е страхотен зад тях, но много рядко блести категорично в "Moonbathers". С риск да се повторя - албумът не е толкова лош, но не ми се струва и достатъчно добър. Може и аз просто да съм станал прекалено претенциозен и вемсто да се радвам на 10-годишнината на Delain, да ги храня незаслужено. За всеки случай ще си го купя, защото далеч не се отказвам от тази група, но явно ще почакам поне още 2 години, докато направят нещо по-яко от "April Rain" и "We Are the Others".
+ + + + +
Няколко хитови трака, които можем да се надяваме да чуем при следващото им гостуване тук.
Там, където има баланс между китарите, оркестрациите и вокалите, всичко е на шест.
Грандиозни оркестрации, запомнящи се мелодии, красива балада, добър кавър - има си от всичко.
- - - - -
Там, където има баланс между китарите, оркестрациите и вокалите, всичко е на шест.
Грандиозни оркестрации, запомнящи се мелодии, красива балада, добър кавър - има си от всичко.
- - - - -
Странна, неконсистентна продукция и няколко не по-малко странни композиции.
Две от най-добрите песни в албума ги бяхме чули още февруари.
Неприятно приглушен и притъпен, почти напълно лишен от високи тонове китарен звук.
Две от най-добрите песни в албума ги бяхме чули още февруари.
Неприятно приглушен и притъпен, почти напълно лишен от високи тонове китарен звук.
IF YOU LIKE
Within Temptation, Lacuna Coil, Nightwish, Epica, Xandria и др.
Автор: Testset
[6/10]
На мен, докато слушах The Glory and the Scum, текстът ми се стори доста разочароващ -- написан на някакъв странен дървен/счупен английски, и сякаш всяка дума е променяна по 5 пъти преди финалната версия. Имаше нещо стил "monster, it is all enrolled in you and me", при което започнах да си мисля какъв университет сме основали аз и ти, и с какво са ни впечатлили документите на това чудовище...
След Lucidity (почти) всички текстове на Delain ми се струват като писани от някой пещерняк. :(
Албумът не е никак лош, от снощи го слушам с добро качество. Има доста попадения, продукцията ми звучи ок. Като цяло съм доволен и ще ги гледам в Амстетдам през декември с удоволствие. Не съм много съгласен за определението им като готик метъл, отдавна са си симфоничен рок. Но все пак, благодаря за ревюто.