От/Год: Италия, 2016
Лейбъл: Inverse Records
Като студенти може би ви се е случвало да пропуснете лекциите по някой предмет, но все пак да учите за изпита. Накрая се получaва така, че въпросите от изпита са ви познати, но не и авторът им. Подобна е ситуацията и с този нов албум на Subliminal Fear, които не са много популярни като име, но музиката им звучи доста познато. Групата очевидно се опитва да вземе мястото на разпадналите се швейцарци Sybreed, като приликите с тях са толкова големи, че лесно може да се объркате дали не слушате именно Sybreed, а малкото разлики идват най-вече от не толкова добре изчистения звук, не особено убедителните екстремни вокали и чувствително по-слабия инструментал.
Даващата началото "Phantoms or Drones" започва силно електронизирано и с мачкащо темпо, като чистите вокали са изключително близки до тези на Бен от Sybreed. 6-те ѝ минути минават сравнително бързо и като цяло дават някаква надежда, че все пак дупката, оставена от Sybreed, може да бъде запълнена подобаващо. Само че с всеки следващ трак става ясно, че целият албум залага на едни и същи елементи и много сходни структури. Песните преливат една в друга и ако цъкаш на random моменти из албума, може да не разбереш, че си превключил песента. Електрониката е готина, но дори тя звучи еднаква през повечето време. Чистите вокали също са плюс и определено са по-добри от екстремните, но също като всичко останало в албума - звучат еднакво във всяка песен. Един и същ груув ритъм с едни и същи ревове и една и съща електроника се простират в 10 песни и трябва много да внимаваш, за да успееш да ги разграничиш. Различното в албума се изчерпва с шепа оркестрации ("Escape From Leviathan"), як припев и метален звук ("Self Proclaimed Gods"), мрачен електронен инструментал (пренебрежимото аутро "The Disease Is Human Emotion") и... това е.
Освен ако много не ви се слуша Sybreed (както стана с мен), няма особен смисъл да си пускате този албум. Ако си пуснете 1-2 песни, ще останете с далеч по-приятни впечатления, отколкото ако слушате целия албум, който в този си вид звучи като абсолютно копие на Sybreed, само че по-слабичко. И пак, проблемът не е в това, че песните поотделно са слаби, защото реално погледнато - не са. Само че ако пак ми се прислуша Sybreed, ще си пусна "God is an Automaton", а не Subliminal Fear. А оценката ми нещо се е изгубила и тя при ксерокопирането. Така става с тия бъгави принтери... брей, къде ли отиде?
+ + + + +
Добри композиции сами по себе си, съвсем в духа на Sybreed.
Умела употреба на електрониката и връзването ѝ с ритъма и рифовете.
Доста приятни чисти вокали.
- - - - -
Умела употреба на електрониката и връзването ѝ с ритъма и рифовете.
Доста приятни чисти вокали.
- - - - -
Целенасочено, но безполезно копиране на Sybreed.
9 от 10 песни в албума звучат адски идентично и са много трудни за различаване
Екстремните вокали са доста немощни.
9 от 10 песни в албума звучат адски идентично и са много трудни за различаване
Екстремните вокали са доста немощни.
IF YOU LIKE
Sybreed, Synthetic Breed, Neurotech, Mnemic, Raunchy, Engel и др.
Автор: Reksy
[N/A]
0 Response for the "Subliminal Fear - Escape From Leviathan"
Публикуване на коментар