Стилът: Industrial/Groove/Nu Metal
Още ми е малко трудно да го повярвам, но след 8 години чакане Sub Dub Micromachine най-сетне извадиха нов албум. Предполагам, че много от вас или са прекалено млади, за да са попадали на SDMM, или просто до вас никога не е достигал техния ъндърграунд звук. Първият им албум "Rabautz!" излезе през 2002-ра, вторият "Auferstanden!" чак 6 години по-късно през 2008-а, а "Settle 4 Force" излиза на 29 юли тази година. Но въпреки осемте години чакане, SDMM сякаш никога не са се спирали, защото продължават точно оттам, откъде бяха спрели през 2008-а.
От години използвам SDMM за сравнение с групи, които правят нещо средно между индъстриъл, алтърнатив, груув и ню метъл. И макар да намирам много прилики на SDMM с много групи, единствените по-очевидни влияния, които остават през годините, изглежда са Korn и Static-X, но в "Settle 4 Force" дори те са съвсем избледнели. Затова, за най-лесно, представете си една смесица от изброените стилове, добавете плътни и агресивни чисти вокали, отчетлив бас, мрачен, тежък и суров китарен звук, малко електроника и тук-там някой по-мелодичен пасаж и ще придобиете обща представа за звученето на групата и албума.
Съвсем честно, очаквах малко по-добро начало на албума. "How Deep Is Your Hate" отваря добре с тежък риф и мрачно-мелодичен припев, но "Doomed!" звучи прекалено странно и хаотично за моя вкус и някак не ми се връзва с остатъка от албума. "Shut the Fuck Up and Die" вади електрониката на преден план и действа като фабрична машина за рязане на метал, променяйки темпото на определени интервали. Началото на "As Soon as You Were Dead" пък започва обещаващо, но куплетът далеч не е от най-силните, затова посрещнах следващата "Morning Star" с далеч повече ентусиазъм. Песента също звучи малко нетипично за SDMM - хем рокаджийски, хем мрачно (особено в края), но в случая тази различност определено ми допада.
Точно в средата на албума идва и големият хит, носещ името "Unkind Exit". Той започва с електроника и куплет с як бас и машинен ритъм, преливащ в най-хитовия припев в албума: "This is the end of the world we live in, an empty promise that was given!" - запомнете ги добре, защото ако ги чуете веднъж, ще си ги повтаряте дълго време. След нея обаче няма почивка, защото идват тежките "No Pain No Gain" и "Settle 4 Force", които добавят нови сили към тази и без това силна поредица от песни. "Her Scorn Is Out of Breath" играе ролята и на единствената балада в албума, а малко преди края идва пуснатата като сингъл "Burning Fears", която е може би най-типичната SDMM песен в албума. За финал е оставена красноречивата "SDMM", с която подозирам, че групата или ще открива, или ще закрива живите си изпълнения (между които и такива на Вакен) занапред.
Нито мога, нито искам да крия радостта си, че една стара любима група издава албум много години след като се бях примирил, че вече я няма. В мен обаче се бият различни чувства - от едната страна са носталгията и фенщината, а от другата е онзи малък досаден критик, който ме пита "Е за 8 години не можеха ли повече?". Само че аз не бързам да отговарям. Албумите на SDMM изискват повече време, защото... знам ли и аз защо? Може би защото ни чакат 10 години до следващия им албум, така че закъде да бързаме? ;-)
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Black Cookie Records
Още ми е малко трудно да го повярвам, но след 8 години чакане Sub Dub Micromachine най-сетне извадиха нов албум. Предполагам, че много от вас или са прекалено млади, за да са попадали на SDMM, или просто до вас никога не е достигал техния ъндърграунд звук. Първият им албум "Rabautz!" излезе през 2002-ра, вторият "Auferstanden!" чак 6 години по-късно през 2008-а, а "Settle 4 Force" излиза на 29 юли тази година. Но въпреки осемте години чакане, SDMM сякаш никога не са се спирали, защото продължават точно оттам, откъде бяха спрели през 2008-а.
От години използвам SDMM за сравнение с групи, които правят нещо средно между индъстриъл, алтърнатив, груув и ню метъл. И макар да намирам много прилики на SDMM с много групи, единствените по-очевидни влияния, които остават през годините, изглежда са Korn и Static-X, но в "Settle 4 Force" дори те са съвсем избледнели. Затова, за най-лесно, представете си една смесица от изброените стилове, добавете плътни и агресивни чисти вокали, отчетлив бас, мрачен, тежък и суров китарен звук, малко електроника и тук-там някой по-мелодичен пасаж и ще придобиете обща представа за звученето на групата и албума.
Съвсем честно, очаквах малко по-добро начало на албума. "How Deep Is Your Hate" отваря добре с тежък риф и мрачно-мелодичен припев, но "Doomed!" звучи прекалено странно и хаотично за моя вкус и някак не ми се връзва с остатъка от албума. "Shut the Fuck Up and Die" вади електрониката на преден план и действа като фабрична машина за рязане на метал, променяйки темпото на определени интервали. Началото на "As Soon as You Were Dead" пък започва обещаващо, но куплетът далеч не е от най-силните, затова посрещнах следващата "Morning Star" с далеч повече ентусиазъм. Песента също звучи малко нетипично за SDMM - хем рокаджийски, хем мрачно (особено в края), но в случая тази различност определено ми допада.
Точно в средата на албума идва и големият хит, носещ името "Unkind Exit". Той започва с електроника и куплет с як бас и машинен ритъм, преливащ в най-хитовия припев в албума: "This is the end of the world we live in, an empty promise that was given!" - запомнете ги добре, защото ако ги чуете веднъж, ще си ги повтаряте дълго време. След нея обаче няма почивка, защото идват тежките "No Pain No Gain" и "Settle 4 Force", които добавят нови сили към тази и без това силна поредица от песни. "Her Scorn Is Out of Breath" играе ролята и на единствената балада в албума, а малко преди края идва пуснатата като сингъл "Burning Fears", която е може би най-типичната SDMM песен в албума. За финал е оставена красноречивата "SDMM", с която подозирам, че групата или ще открива, или ще закрива живите си изпълнения (между които и такива на Вакен) занапред.
Нито мога, нито искам да крия радостта си, че една стара любима група издава албум много години след като се бях примирил, че вече я няма. В мен обаче се бият различни чувства - от едната страна са носталгията и фенщината, а от другата е онзи малък досаден критик, който ме пита "Е за 8 години не можеха ли повече?". Само че аз не бързам да отговарям. Албумите на SDMM изискват повече време, защото... знам ли и аз защо? Може би защото ни чакат 10 години до следващия им албум, така че закъде да бързаме? ;-)
+ + + + +
Нов албум след 8 години чакане!
Въпреки голямото чакане, SDMM продължават точно оттам, откъдето бяха спрели.
Тежко, сравнително сурово и все така специфично и открояващо се звучене.
Една от най-добрите смесици между алтърнатив, индъстриъл, груув и ню метъл.
- - - - -
Въпреки голямото чакане, SDMM продължават точно оттам, откъдето бяха спрели.
Тежко, сравнително сурово и все така специфично и открояващо се звучене.
Една от най-добрите смесици между алтърнатив, индъстриъл, груув и ню метъл.
- - - - -
Няколко песни, които всеки път ме карат да искам да ги прескоча, за да стигна до по-яките.
Малко повече електроника и мелодичност нямаше да им навредят, защото много им отиват.
Малко повече електроника и мелодичност нямаше да им навредят, защото много им отиват.
IF YOU LIKE
Static-X, Dope, Korn, Rob Zombie, Powerman 5000, Cane Hill, Stone Sour и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
0 Response for the "Sub Dub Micromachine - Settle 4 Force"
Публикуване на коментар