От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Sumerian Records
Изненадах се като видях, че Periphery издават нов албум тази година, но после разбрах, че и самата група е била изненадана от факта. От едно кратко интервю с бандата се разбира, че първо са искали да пуснат EP, после случайно записали няколко рифа в бекстейджа на едно от последните им турнета, измислили цяла песен, докато пиели бира... и накрая се родил "Select Difficulty". И колкото и несериозно да звучи всичко това, крайният резултат е учудващо добър. Имайки предвид колко труд се хвърли по "Juggernaut: Alpha & Omega" и сравнявайки двата крайни продукта, май ще е по-добре да зарежат старите похвати и да продължават така, лековато, че далеч по-добре им се получава.
Сега си представяме, че не сме чули половината албум предварително в YouTube и си го пускаме за първи път. Самото заглавие на откриващата "The Price Is Wrong" някак загатва за промяна, но съвсем не очаквах да чуя отново този тип екстремна джент агресия от Periphery, която ми качи адреналина тройно. Същият "in your face" подход продължава и в "Motormouth", която звучи като продължение на предната, но с леко по-разчупени китари и начална доза от великолепните чисти вокали на Спенсър, който успява да се успокои за малко в края на песента. Първата голяма изненада обаче идва с над 7-минутната "Marigold" - авангарден, прогресарски и много мелодичен трак, в който Periphery звучат до голяма степен като In Fear And Faith, а припевът е толкова завладяващ, че сигурно е редно да посочим именно тази песен като големият хит в албума. Следващите две парчета пък направо вървят в комплект. "The Way the News Goes..." и "Remain Indoors" съдържат почти само чисти вокали и доста по-лек инструментал, като изклюим рядко срещаното явление "бласт бийт с мелодични вокали отгоре", на което попадаме в първия трак. Адмирациите отиват и към Спенсър, за когото трудно намирам думи да опиша колко разнообразен вокалист е, не само защото диапазонът му е огромен, а и защото звучи така, сякаш преживява всичко, което изпява. Казано на актьорски език - "вярваш му".
"Habitual Line-Stepper" пращи от разнообразие и идейност, като поне за мен това е най-"пълноценната" песен в "Select Difficulty", тъй като вплита в себе си всички налични в албума елементи. Следващата "Flatline" е доста мелодична с много силно прог звучене, а "Absolomb" намалява оборотите и нещата в нея се случват предимно бавно (и леко протяжно) в продължение на близо 8 минути. Реално финалът на песента идва грандиозно още на 6-ата минута, след което обаче идват 2 минути ненужно аутро. "Catch Fire" е леко и дори малко лигаво парче с поп-привкус, което звучи по-скоро като песен на Issues, което не е за хвалба. "Prayer Position" е типичният средняшки предпоследен трак, а почти 8-минутната "Lune" представлява един бавен, меланхоличен, баладичен и любовен завършек на албума с доста приятни леки китари и грандиозен финал.
Новият подход при писането на музика явно работи добре за Periphery. Композициите не звучат претенциозно и насилено, скоковете в стиловете и настроенията се случват без никакъв зор, а вокалите на Спенсър сякаш достигат нови висоти. Само той успя да ме прекара през безкрайно дългия "Juggernaut: Alpha & Omega" (ревюто за който така и не се получи) преди година, а сега звучи дори още по-добре зад микрофона. Ако изключим излишното удължаване на някои песни и няколкото прекалено лековати и "radio-friendly" парчета, то това щеше да е един великолепен албум. Посоката, в която са поели Periphery определено е правилна и е очевидно, че са успели да излязат от блокажа, който явно ги беше захапал в последно време, отпуснали са се и са записали нещо яко, динамично и интересно. Явно това е начинът.
+ + + + +
Разнообразни, технични и сложни, но лесно преливащи в различни темпове и настроения композиции.
Напомняне за всичко, което Periphery някога са правили.
Претенциозността, владееща предния албум, е заменена от скорост, техничност и агресия.
Безупречни вокали от Спенсър Сотело.
Очевидно писането на песни "между другото" дава по-добри резултати за Periphery.
- - - - -
Напомняне за всичко, което Periphery някога са правили.
Претенциозността, владееща предния албум, е заменена от скорост, техничност и агресия.
Безупречни вокали от Спенсър Сотело.
Очевидно писането на песни "между другото" дава по-добри резултати за Periphery.
- - - - -
Няколко прекалено леки и "radio-friendly" парчета.
Лесно забравими тракове също са намерили място в албума.
Излишни и направо дразнещи удължавания на голяма част от песните.
Лесно забравими тракове също са намерили място в албума.
Излишни и направо дразнещи удължавания на голяма част от песните.
IF YOU LIKE
Tesseract, Monuments, BTBAM, Structures, Volumes, Shokran, Meshuggah и др.
Автор: Reksy
[7.5/10]
0 Response for the "Periphery - III: Select Difficulty"
Публикуване на коментар