От/Год: Швеция, 2016
Лейбъл: Peaceville Records
Една приятелка уби много време от живота си да ми обяснява как последните два албума на Katatonia са всъщност много добри и трябва да се слушат в определена последователност. Опитах! Заклевам се в брадата на Кери Кинг, дадох им не един или два шанса и тук-там имаше попадения. Но така или иначе лекичкият "Dead End Kings" бе последван от чаша уиски с 37 кубчета лед в нея (разбирай "Dethroned and Uncrowned"). А "Night Is the New Day" беше един доста разнообразен, красив, мрачен и тежък албум, който и до ден днешен си въртя на плейъра нон-стоп.
И честно казано, след него трябваше да излезе албум като "The Fall of Hearts". Или ако не веднага, то поне през албум. Насоката на Katatonia към по-прогресарски подходи определено успява да изстиска прекрасни резултати, а именно - типичната меланхолия, подкрепена с някой и друг здрав риф за фон. Знам, че искам много, при положение че съставът им постоянно се клати, но парчета като "Takeover", "Serein", "Old Hearts Fall" и "Sanction" доказват, че това е им е нещото (обетованата земя?) на кататоничните. Разбира се, има и парчета, за които е можело да се даде повече ("The Night Subscriber", "Decima", "Serac"), но това определено не значи, че са слаби попадения - просто има по-силни от тях. Козината ми настръхна на "Shifts" в момента, в който чух сирените и ме отвя към Silent Hill. Не знам дали господин Йонас Ренске се интересува от този франчайз, но дори и текстът като че ли има попадение за култовия град. Тъй като разполагам с digibook изданието на албума, плейлистът завършва с "Vakaren" - парче на родния език на кататонци, което звучи изключително красиво и ще си изям джапанките от яд, ако пеят за баница с праз в него. За съжаление другите издания не съм ги прослушвал, има поне 2-3 трака, за които съм убеден, че ще са на същото добро ниво.
"The Fall of Hearts" е силен, добър и приятен албум, с много разчупени и меланхолични мелодии, достоен за нивото на Katatonia. Признавам си, че малко излишно разкритикувах "Dead End Kings" и "Dethroned and Uncrowned", тъй като заедно с акустичния лайв "Sanctitude", тези два албума всъщност имат изключително силно влияние върху "The Fall of Hearts". Имам предвид, че ако се заслушате, ще усетите, че разни музикални похвати от гореизброените са намерили адекватното си място в текущата творба, или дет' вика Бай Църо от сервиза в Люлин "Заспаха си на мястото!". Това е албум, който дълго ще преслушвам в неговата цялост.
+ + + + +
Прогресарският подход дава чуваеми резултати.
Грабващ и задържащ вниманието от начало до край.
Рядко се срещат албуми, създаващи такава красива атмосфера.
Достойна дължина (минимум 67 минути разнообразие).
- - - - -
Грабващ и задържащ вниманието от начало до край.
Рядко се срещат албуми, създаващи такава красива атмосфера.
Достойна дължина (минимум 67 минути разнообразие).
- - - - -
Можеше и да е малко по-тежичък откъм китари.
Разпиляването на бонусите в 18675 различни издания никога не е гот за крайния потребител.
Разпиляването на бонусите в 18675 различни издания никога не е гот за крайния потребител.
IF YOU LIKE
Paradise Lost, Anathema, Opeth, Amorphis, Tiamat, Poets of the Fall и др.
Автор: Quiksilver
[8.5/10]
0 Response for the "Katatonia - The Fall of Hearts"
Публикуване на коментар