От/Год: Франция, 2016
Лейбъл: Roadrunner Records
Не знам къде съм блял в последните 10 години (знам де, проповядвах Megadeth на три морета), но с гузна съвест признавам, че чак преди година прослушах Gojira и сефтето ми беше с "Explosia". Последва тежко разследване защо тези не съм ги чувал преди, защо никой не ми ги е пускал и защо съм бил такъв заплес. Резултатите? Падна ми са да пиша ревю за един от албумите, за които не можеш да имаш нещо различно от смесени чувства, тъй като албумът е тежко повлиян от смъртта на майката на братя Дуплантие. Но не целият. Само в средата, началото и края ;-)
След като излязоха синглите "Stranded" и "Silvera" QuikSilver веднага пъргаво се завтече (виртуално) и си поръча онлайн предварително албумчето, че и с тениска, че и с DVD. Бъндъл за чудо и приказ, но не ви направих видео с unboxing, щото съм стисня. Дотук добре - това бяха и отзивите в интернет, с два силни сингъла какво може да се обърка? Пуснах си "The Shooting Star" и силно се изненадах. Чисти вокали. Песновка като за парад. Попрехвърлих стари парчета от дискографията - аз ли бях луд, или пак бях блял къде не требва? Но да, Джо Дуплантие си пее чисто, и то добре. Проблемът - странно ми е. Следват "Silvera" и "The Cell", като втората вече си напомня на онази класическа Gojira, която всички фенове биха искали да получат в "Magma". "Stranded" мина и изведнъж последва "Yellow Stone", което е едноминутно... нещо, най-вероятно някаква елегия, в която Джо държи да подчертае, че е преоткрил whammy ефекта на китарата си. Следва едноименната "Magma", с която протърках ушите на съквартиранта си (според last.fm съм го слушал 58 пъти за 4 дни). Отново Джо пее с чисти вокали, но шантавите китарни фигури, характерни за Gojira, са там. "Pray" продължава интересната рифовка, но и чистите вокали. "Only Pain" ме връща към експлозивността на двата сингъла, но като цяло Gojira са намалили темпото, което се усеща и в "Low Lands", която може да мине за първата пауър балада на тази група. За баласта "Liberation" въобще не ми се коментира, почерпено е вдъхновение от Soufly комай.
Издишат ли Gojira? Изчерпаха ли се?
Не! Gojira експериментираха, и според мен успяха. Дори "Magma" да не допадне на хардкор феновете им, определено ще отвори врати за нови фенове. Неведнъж съм споменавал и в други ревюта, че всички групи трябва да се подкрепят в експериментите си, а не 30 години да издават един и същи албум. Да не говорим, че личностната трагедия е изиграла роля в писането на музика, както самият Марко Дуплантие каза в едно интервю. Подкрепяйте любимите си групи в търсенето им на нещо алтернативно и различно, както и в трагедиите им. Но като цяло "Magma" ще си остане "странният" албум в дискографията на Gojira.
+ + + + +
Авангарден и различен албум.
Иконичният ритъм и риф не са забравени.
Чистите вокали на Джо Дуплантие звучат добре.
- - - - -
Иконичният ритъм и риф не са забравени.
Чистите вокали на Джо Дуплантие звучат добре.
- - - - -
Може би прекалено рязко различен от другите им албуми.
Цели два инструментала баласт.
Цели два инструментала баласт.
IF YOU LIKE
Meshuggah, Mastodon, Dagoba, Strapping Young Lad, Hacride, що не даже Korn и др.
Автор: Quiksilver
[7/10]
Албумът е солиден. Може би не е толкова добър колкото последните 3, но си струва. Повече си го пускам от тях и не омръзва бързо.
За пълнежите съм съгласен, скипвам ги, мисля че не им е силна страна инструменталите пример е the silver chord oт twoaf.