От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Napalm Records
Много групи, млади и стари, се опитват да възродят траша под една или друга форма. И докато едни мислят, че духът на 80-те е еквивалент на гаден звук, породен от хаотично блъскане и квичене, то други отдават своята почит към траша от онова време, правейки го така, че да звучи актуално дори през 2016-а. Една такава млада група е Dust Bolt, които за пореден път не крият пристрастията си към 80-арския (и ранния 90-арски) траш и най-вече към групи като Slayer и Sodom. И не знам за вас, но за мен трашът рядко може да е по-добър от този на Slayer и Sodom.
"Mass Confusion" започва ударно и на подобаващо високи обороти. След супер кратката "Sick X Brain" следва скоростният заглавен трак и започващата лъжливо бавно "Allergy", в която вече силно се усеща Slayer-ското влияние. "Turned To Grey" запазва високите обороти, но изненадва с мелодичен припев, леко напомнящ ми за Anthrax и Annihilator. "Mind the Gap" също започва малко лъжливо - с типичен по-скоро за 50-арския рок каноничен напев, но нататък песента продължава и завършва с типичен за Dust Bolt агресивен траш.
Първата наистина странна песен в албума е "Exit". Парчето започва като песен на Staind (!) и две минути се движи точно като такова. Дори когато на втората минута се включат китари и малко крещене, основните вокали продължават да са чисти и песента да е по-скоро депрасарски гръндж, отколкото траш - странно решение, но не и задължително лошо такова. И за да не стане бунт от недоволни трашъри, "Empty Faces" връща любимия им жанр в играта, макар и с не чак толкова високи нива на енергия. За това се грижи следващата "Taking Your Last Breath" със слейърския си риф и каращи се вокали. "Portraits of Decay" убива 4 минути и тежко страда от "синдрома на предпоследния трак", за да дойде и финалът "Masters of War", който е дълъг само 3 минути, повече от половината от които обаче минават като интро. И тъкмо започва и... свършва.
В този албум има няколко явни проблема. На първо място, това са интродукциите на парчетата. Почти всяка песен започва с интродукция с различни нива на скучност и дори на места въпросните интрота да звучат уместно и да нагнетяват напрежение, просто губят от чара си, когато са навсякъде. Това води и до по-голям проблем - странните опити за печелене на време в албума като цяло. Така например вместо "Sick X Brain" и "Masters of War" да са "пълнокръвни" песни, каквито имат потенциала да бъдат, те са сведени до един куплет с нещо като припев и досадни интродукции, които да им придадат изкуствена дължина. Третият основен проблем е, че след първата си половина албумът губи енергията, с която ни връхлиташе в първата си част. Дори с всички тези забележки обаче "Mass Confusion" е албум, който всеки фен на съвременния (и класически) траш би трябвало да чуе, защото тези пичове просто си го могат и имат сигурни оръжия, с които да ви разкуфеят.
+ + + + +
Здрав, агресивен, скоростен, разкуфяващ траш, особено в първата половина на албума.
Класически звучащ траш с модерен звук, напомнящ за най-добрите години на жанра.
Яки сола и съчетание на режещи рифове с набиващ ритъм.
- - - - -
Класически звучащ траш с модерен звук, напомнящ за най-добрите години на жанра.
Яки сола и съчетание на режещи рифове с набиващ ритъм.
- - - - -
Прекалено много печелене (или по-скоро губене) на време в интродукции.
Втората половина на албума не притежава заряда и енергията на първата.
Никаква идея защо в албума има гръндж песен.
Втората половина на албума не притежава заряда и енергията на първата.
Никаква идея защо в албума има гръндж песен.
IF YOU LIKE
Slayer, Sodom, Testament, Evil Dead, Destruction, Fueled By Fire и др.
Автор: Undepth
[7/10]
0 Response for the "Dust Bolt - Mass Confusion"
Публикуване на коментар