От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Rise Records
Покемоните са мания, Клинтън се кандидатира за президент, а ню метълът е на мода. Не, не сме 2001-ва година, но в последно време има тенденция много групи да се връщат в края на миналия и началото на настоящия век и да правят онази смесица от алтърнатив, ню и често индъстриъл метъл, която бе популярна по онова време. Вече видяхме как това сториха групи като Of Mice & Men и My Ticket Home, но за пръв път чуваме Cane Hill - нова група под крилото на Rise Records, която очевидно е почерпила вдъхновениe от групи като Korn, Marylin Manson и Dope. И дебютният им албум "Smile" изглежда като едно жестоко начало.
Тежки насечени китари, разкуфяващ машинен ритъм, енергични крясъци и мрачни чисти вокали ту в стила на Джонатан Дейвис, ту в стила на Кори Тейлър - ако тази комбинация не ви грабва вниманието, значи или сте пропуснали да си живеете музикалния живот през 2001-ва, или просто това не е вашата музика и няма смисъл да четете нататък. Но ако ви потичат лигите и вече си представяте какво пък може да е това, а очите ви вече се насочват към първия линк към песен, значи имате късмет - Cane Hill са ви приготвили нещо много яко и точно като за вас.
Няма да ви бавя повече, точно както и Cane Hill хич не се бавят и започват ударно и дори малко стряскащо с "MGGDA" - без интродукции, без настройка, а с директен, макар и леко хаотичен удар. "(The New) Jesus" звучи малко по-представително и хитово и поне на мен силно ми напомня за германците Sub Dub Micromachine. Следващата "True Love" започва досущ като песен на Korn, сваля леко темпото и увеличава баса, като усещането, че слушам Korn продължи и в "St. Veronica", където влиянието вече започва да става прекалено силно и можем да заговорим дори за копиране на похвати. За щастие "Fountain of Youth" прекъсва тази поредица с разкуфяващи китари и много агресия, типична по-скоро за някои j-rock банди. Същата мисъл ми мина през главата и когато слушах "Ugly Model Mannequin" - една от най-здраво разкуфяващите и най-енергични песни в този и без това супер енергичен албум. Басът отново играе водеща роля в "Cream Pie", а "Screwtape" се очертава като една от най-тежките песни в албума и блести с по-открояваща се електроника и много мелодичен, почти Stone Sour-ски припев. "You're So Wonderful" е сред по-леките и алтернативно звучащи тракове, заедно със закриващата и почти баладична "Strange Candy".
Ключовите думи в "Smile" са най-вече "енергия" и "агресия". Ако търся причина да се заям, мога да добавя като ключва дума и "Korn", но засега ще се въздържа. Именно енергията и агресията правят този албум по-различен не само от всеки друг, излизащ изпод крилото на противоречивите Rise Records, но и различен от очакванията на съвременната метъл сцена. Далеч без да откриват топлата вода, с много влияния от Korn и редица други банди, Cane Hill са усвоили духа на ню метъла от началото на века и го пресъздават през 2016-та в един привидно суров, непукистки и небрежен вид. Въпреки това си личи, че подходът им е добре преценен. Cane Hill явно са усетили, че рязката смърт на ню метъла остави много неща недоизказани и че светът има нужда от групи, които да съберат де що енергия е останала в жанра и да я инжектират като адреналин в съвременната сцена. И като за начало Cane Hill се справят добре със задачата. Остава само да се отърват от прекалено явните влияния и тогава вече ще си проличи дали пред тях има голямо бъдеще.
+ + + + +
Чувствам се, все едно отново съм в най-добрите години на ню метъла.
Супер енергичен, агресивен и многократно разкуфяващ албум.
Звученето е едновременно сурово и изпипано, хаотично и машинно.
- - - - -
Супер енергичен, агресивен и многократно разкуфяващ албум.
Звученето е едновременно сурово и изпипано, хаотично и машинно.
- - - - -
Прекалено много заемки от Korn и други познати банди.
2-3 разочароващи трака.
2-3 разочароващи трака.
IF YOU LIKE
Korn, Rob Zombie, OM&M, MIW, SDMM, Dope, Static-X, Mushroomhead и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
0 Response for the "Cane Hill - Smile"
Публикуване на коментар