От/Год: Дания, 2016
Лейбъл: Universal
Всеки нов албум на Volbeat е събитие. Може би нямаше да е така, ако имаше други групи, в които вокалистът звучи като незаконния син на Елвис и Хетфилд, но нещо не се сещам за такива. "Seal The Deal & Let's Boogie" носи още от моментално разпознаваемия и невъзможния за сбъркване саунд на Volbeat, добавяйки дори още повече рокендрол и мелодии в микса. Различността обаче не е атестат за безгрешност сама по себе си, затова Volbeat се стараят сами да надграждат своята различност с... още повече различност. Сега ще опитам да обясня.
Това, което ми липсва напоследък в музиката на Volbeat е метъл звученето. Не че го няма, но след "Guitar Gangsters & Cadillac Blood" ми се струва, че Volbeat стават все по-леки с всеки изминал албум. Изненадата от специфичното звучене също започва лека-полека да изчезва с времето, затова се радвам, когато чуя песни като изпятата на датски "For Evigt" или "Gates of Babylon" с нейното прогресарско и леко ориенталско звучене. Пънк-рокендролската "Black Rose" (с гост-участие от Danko Jones) също звучи различно и макар да не е тежка, бързо се превърна в една от любимите ми песни в албума, до голяма степен благодарение и на малките, но важни елементи като беквокалите в припева. Следващата "Rebound" пък носи директно поп-пънк звучене, което обаче си има обяснение - песента е кавър на американската банда Teenage Bottlerocket. Още здрав рокендрол ни удря в "Seal the Deal", а от "Battleship Chains" ни връхлита сериозна кънтри/блус вълна. Кратка справка сочи, че парчето също е кавър (на Georgia Satellites), но няма спор, че Volbeat вдъхват нов живот на песента и версията им хем е много близка до оригинала, хем е много по-добра от него.
Встрани от по-различните композиции, Volbeat звучат само и единствено като себе си. От своя по-"типичен" репертоар се открояват най-вече откриващата "The Devil's Bleeding Crown" и "The Bliss", която обаче в случая е просто бонус трак, тъй като де факто е "For Evigt" изцяло на английски. Като си говорим за бонуси пък, така и не ми дава мира мисълта, че Volbeat са похабили един от най-яките метъл рифове, които някога са записвали (и които съм чувал в последно време) за 1-минутното нищо, нaречено "Slaytan". Наистина, защо?! Защо най-якият риф в албума трябваше да свършва в нищото и да не е част от цяла песен? Този факт ме дразни неимоверно и ме кара да се чудя дали наистина може един 58-секунден риф без текст всъщност да е най-доброто нещо в целия албум. Засега обаче приемам, че това е просто бонус и тайно се надявам, че е само загатване за това, което ще чуем в следващия албум на Volbeat.
+ + + + +
Много рокендрол и метъл в типичния само за Volbeat стил.
Различни решения като включването на пънк, ориенталско звучене и дори кънтри.
Два кавъра, на които не им личи, че са кавъри и звучат адски добре в изпълнение на Volbeat.
Смазващ, направо убийствен риф в бонуса "Slaytan"...
- - - - -
Различни решения като включването на пънк, ориенталско звучене и дори кънтри.
Два кавъра, на които не им личи, че са кавъри и звучат адски добре в изпълнение на Volbeat.
Смазващ, направо убийствен риф в бонуса "Slaytan"...
- - - - -
... който обаче е дълъг смао 58 секунди... мерси.
По-"типичното" за Volbeat звучене вече не е изненадващо за по-старите фенове.
Куп забравими парчета, каквито имаше и в предния албум и също отдавна не си спомням.
По-"типичното" за Volbeat звучене вече не е изненадващо за по-старите фенове.
Куп забравими парчета, каквито имаше и в предния албум и също отдавна не си спомням.
IF YOU LIKE
Metallica, Anthrax, Johnny Cash, Ghoultown, Dezperadoz, Elvis Presley и др.
Автор: Testset
[7/10]
Вокалистът, пък и албумът, пък и групата звучат като баба ти Шер )