Стилът: Metalcore/Electronic
От няколко години насам The Browning изглеждат безгрешни - и двата им албума са право в целта и са най-добрият пример за това как най-добре се съчетава екстремен метълкор с електроника. Започна се обаче и с чуденето - докога The Browning ще успяват да са интересни за феновете с правене на същото? Имат ли нужда от промяна? Или могат да минат с още един албум, пълен с брейкдауни и тежки пластове водеща електроника? Е, ако съдим по "Isolation", явно може. И това е една много добра новина.
Както в предните албуми, така в в "Isolation" електрониката е водеща, задава мелодите и играе основна роля в музиката, докато инструменталът продължава да е "обслужващ персонал" и ако не беше електрониката, албумът щеше да е просто един голям брейкдаун. Всичко това става ясно още в самото начало с отварящата "Cynica", където тежки насечени рифове се сблъскват с транс електроника, променлива динамика в ритъма, куп брейкдауни и вечно агресивното крещене на Джони Макбий. В "Pure Evil" и "Dragon", чиито електронни лийдове ги превръщат в потенциални хитове, попадаме и на електронни бийтове, които допълват усещането, че се слуша наистина агресивна смесица от техно и метъл. Заглавната "Isolation" звучи по-скоро като 90-арско индъстриъл метъл парче, а пианото и неочакваните чисти вокали в мрачната "Fallout" показват, че The Browning все пак търсят развитие, експериментирайки с малко по-различно звучене (което ааадски много им отива). Първата половина на албума се изнизва с "Vortex", която преминава в чакане на големия "bass drop", или в случая - големия брейкдаун.
Със "Spineless" започва да тече втората половина на албума. Песента звучи като излязла от "Burn This World" благодарение на зарибяващата си електроника, докато следващата "Hex" звучи по-експериментално - само че този път експериментът не е чак толкова успешен. "Phantom Dancer" също не блести много, но накрая се разбира, че затишието наистина е било пред буря, когато идва "Cryosleep" - най-силно електронният и може би най-хитов трак в целия албум. В предпоследната "Disconnect" пък The Browning ни казват, че социалните мрежи създават една фалшива реалност, заради която се страхуват за бъдещето на човечество, като с малко грухтежи и дори рапиране (!) им приглася Франки от Emmure. За финал е оставен мрачният транскор "Pathologic", който закрива албума по очаквано епичен начин и с очаквано мощни брейкдауни.
Ако си направим класация с ТОП 10 електро-метълкор брейкдауни, то The Browning ще заемат поне 7-8 от позициите, голяма част от които ще са именно от "Isolation". Тази група продължава да прави своята музика по безупречен начин, при това без да блести с кой знае какви инструментални умения. В тази музика обаче търсенето на техничност е напълно излишно и ако това ви е големият проблем с The Browning, значи просто не търсите на правилното място. Тук на почит е майсторството в създаването на композиции, които хем са достатъчно екстремни, хем достатъчно мелодични и хитови, благодарение най-вече на брилянтно употребената за пореден път електроника. Песни като "Fallout", "Pure Evil", "Dragon", "Cryosleep" и "Disconnect" преливат от енергия, хъс и хитови елементи и заради това ще се помнят дълго и ще създават неповторимо настроение на живо. И с възможно най-прости думи, The Browning просто мачкат за пореден път.
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Spinefarm/Universal
От няколко години насам The Browning изглеждат безгрешни - и двата им албума са право в целта и са най-добрият пример за това как най-добре се съчетава екстремен метълкор с електроника. Започна се обаче и с чуденето - докога The Browning ще успяват да са интересни за феновете с правене на същото? Имат ли нужда от промяна? Или могат да минат с още един албум, пълен с брейкдауни и тежки пластове водеща електроника? Е, ако съдим по "Isolation", явно може. И това е една много добра новина.
Както в предните албуми, така в в "Isolation" електрониката е водеща, задава мелодите и играе основна роля в музиката, докато инструменталът продължава да е "обслужващ персонал" и ако не беше електрониката, албумът щеше да е просто един голям брейкдаун. Всичко това става ясно още в самото начало с отварящата "Cynica", където тежки насечени рифове се сблъскват с транс електроника, променлива динамика в ритъма, куп брейкдауни и вечно агресивното крещене на Джони Макбий. В "Pure Evil" и "Dragon", чиито електронни лийдове ги превръщат в потенциални хитове, попадаме и на електронни бийтове, които допълват усещането, че се слуша наистина агресивна смесица от техно и метъл. Заглавната "Isolation" звучи по-скоро като 90-арско индъстриъл метъл парче, а пианото и неочакваните чисти вокали в мрачната "Fallout" показват, че The Browning все пак търсят развитие, експериментирайки с малко по-различно звучене (което ааадски много им отива). Първата половина на албума се изнизва с "Vortex", която преминава в чакане на големия "bass drop", или в случая - големия брейкдаун.
Със "Spineless" започва да тече втората половина на албума. Песента звучи като излязла от "Burn This World" благодарение на зарибяващата си електроника, докато следващата "Hex" звучи по-експериментално - само че този път експериментът не е чак толкова успешен. "Phantom Dancer" също не блести много, но накрая се разбира, че затишието наистина е било пред буря, когато идва "Cryosleep" - най-силно електронният и може би най-хитов трак в целия албум. В предпоследната "Disconnect" пък The Browning ни казват, че социалните мрежи създават една фалшива реалност, заради която се страхуват за бъдещето на човечество, като с малко грухтежи и дори рапиране (!) им приглася Франки от Emmure. За финал е оставен мрачният транскор "Pathologic", който закрива албума по очаквано епичен начин и с очаквано мощни брейкдауни.
Ако си направим класация с ТОП 10 електро-метълкор брейкдауни, то The Browning ще заемат поне 7-8 от позициите, голяма част от които ще са именно от "Isolation". Тази група продължава да прави своята музика по безупречен начин, при това без да блести с кой знае какви инструментални умения. В тази музика обаче търсенето на техничност е напълно излишно и ако това ви е големият проблем с The Browning, значи просто не търсите на правилното място. Тук на почит е майсторството в създаването на композиции, които хем са достатъчно екстремни, хем достатъчно мелодични и хитови, благодарение най-вече на брилянтно употребената за пореден път електроника. Песни като "Fallout", "Pure Evil", "Dragon", "Cryosleep" и "Disconnect" преливат от енергия, хъс и хитови елементи и заради това ще се помнят дълго и ще създават неповторимо настроение на живо. И с възможно най-прости думи, The Browning просто мачкат за пореден път.
+ + + + +
Трети пореден солиден албум, пълен с най-доброто в електроникор жанра.
Куп хитови, добре построени и заляти със зарибяващи електронни лийдове композиции.
Електрониката изобщо не пречи на усеането, че се слуша доста екстремна музика.
Някой и друг експеримент, различаващ се от това, което The Browning правят по принцип.
- - - - -
Куп хитови, добре построени и заляти със зарибяващи електронни лийдове композиции.
Електрониката изобщо не пречи на усеането, че се слуша доста екстремна музика.
Някой и друг експеримент, различаващ се от това, което The Browning правят по принцип.
- - - - -
Двойката тракове "Hex" и "Phantom Dancer" е слабичка.
Трети албум в абсолютно същия стил може да дойде в повече на по-претенциозните фенове.
Без електроника, албумът щеше да бъде един голям и еднообразен брейкдаун.
Трети албум в абсолютно същия стил може да дойде в повече на по-претенциозните фенове.
Без електроника, албумът щеше да бъде един голям и еднообразен брейкдаун.
IF YOU LIKE
Beyond All Recognition, WBTBWB, Breakdown of Sanity, Tragedy Among The Stars и др.
Автор: Testset
[9/10]
0 Response for the "The Browning - Isolation"
Публикуване на коментар