От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Vertigo/Universal
Когато в един албум се свири на около дузина странни музикални инструмента и се пее на поне 3-4 езика, значи албумът е на In Extremo. "Quid Pro Quo" не е изключение от правилото и показва за пореден път колко големи мултиинструменталисти са музикантите в групата и какъв полиглот е Das Letzte Einhorn (Михаел Райн), който този път пее на немски, естонски, руски и адски трудния уелски. Сред гостите в албума пък са Ханзи Кюрш от Blind Guardian и целия отбор на метълкор зверовете Heaven Shall Burn.
Бях тръгнал някога да пиша ревю и за предишния албум "Kunstraub", но го намерих за ужасно скучен и наистина, три години по-късно не помня абсолютно нищо от него. В "Quid Pro Quo" обаче има какво да се запомни! "Störtebeker" отваря скоростно в пънк рок ритъм и с лесно запеваем припев, а в следващата "Roter Stern" се откроява гласът на Ханзи Кюрш. Въпреки това песента далеч не е сред най-добрите в албума и най-готиният момент в нея е този, в който пее казашкият ансамбъл "Казачий круг". Друг е въпросът какво толкова ги влече германците към тая червена звезда, но да не задълбаваме. С повече мощ, як риф и прав ритъм идва заглавната "Quid Pro Quo", чийто кръчмарски припев е напълно подходящ за събития като тези от обложката. Следва интерпретация на естонската песен "Pikse Palve", а "Lieb Vaterland, magst ruhig sein", ако не ме лъже скапания ми немски, засяга темата за Берлинската стена и включва две много мелодични, звънливи и приятни момичешки гласчета във втория си припев.
Точно в средата идва "Flaschenteufel". Песента започва с разказвач и ориенталски мотиви, последвани от тежък риф, още ориенталски мотиви и специално включване от... Heaven Shall Burn, които избиват рибата по доста екстремен начин малко преди края на песента. "Dacw 'Nghariad" е следващата изненада, защото е изцяло на изключително трудния уелски, който първоначално помислих за келтски, но те май и без това са доста сходни езици. Изцяло на руски пък е предпоследната "Чёрный ворон", в която за втори път се включва ансамбъл "Казачий круг". Между последните две се вписват най-скучната песен в албума "Moonshiner" и свежарската (и леко NDH-арска) "Glück auf Erden". За финал остава "Sternhagelvoll", която звучи по-скоро като "келтски пънк" и Fiddler's Green, отколкото като In Extremo, но това не е задължително лоша новина.
"Quid Pro Quo" е сред онези албуми на In Extremo, в които има поне два бъдещи концертни хита, има с какво да си вдигнеш настроението и има какво да запомниш. "Kunstraub" не беше такъв и затова сега това ново произведение отново ми връща надеждата в групата. И макар и тук да има някой и друг доста скучен и лесно забравим трак, повторното слушане е почти напълно сигурно, за разлика от миналия път.
+ + + + +
Много по-добър материал от този в предишния албум.
Голямо разнообразие от музикални инструменти и езици на текстовете.
Стилово разнообразие - от фолк рок и метъл до келтски пънк и средновековна музика.
Сполучливи включвания от Heaven Shall Burn, Ханзи Кюрш и ансамбъл "Казачий круг".
- - - - -
Голямо разнообразие от музикални инструменти и езици на текстовете.
Стилово разнообразие - от фолк рок и метъл до келтски пънк и средновековна музика.
Сполучливи включвания от Heaven Shall Burn, Ханзи Кюрш и ансамбъл "Казачий круг".
- - - - -
Няколко прекалено скучни песни.
И няколко лесно забравими песни.
И няколко лесно забравими песни.
IF YOU LIKE
Saltatio Mortis, Tanzwut, Subway To Sally, Schandmaul, Schelmich и др.
Автор: Testset
[7/10]
0 Response for the "In Extremo - Quid Pro Quo"
Публикуване на коментар