Стилът: Epic Melodic Death Metal
Скандинавски мелодет с японски мотиви и тематика? Ако това не ви звучи любопитно, значи е време да си направите преоценка на музикалните приоритети и да вземете да чуете Whispered. Сега изглежда като идеалното време за целта - групата тъкмо издава третия си албум, който е не само най-добре звучащия им досега (най-малкото откъм продукция), но и по нищо не отстъпва на предшествениците си. И нека ви улесня - представете си как би звучало в общи линии незаконното дете на Wintersun и Galneryus и ще добиете представа какво горе-долу ви очаква в "Metsutan".
Whispered са от онези групи, които могат да са епични и без купища помпозни оркестрации и симфонии (макар да се срещат и малко такива). Точно затова "Metsutan" изобщо не звучи натруфен или прекалено бомбастичен - просто здрав, студен, буреносен финландски мелодет с японски мотиви. Чисто технически, Whispered показват повече от завидни умения зад инструментите си, но не се отплесват в гъзареене "вижте какво мога", благодарение на което липсват "празни" движения и композициите са възможно най-стегнати.
Всичко започва с кратко интро (което адски много ми напомня за саундтрака на играта "Tenchu: Birth of the Stealth Assassins") и здравия тупаник "Strike!", от който ще ви стане ясно и каква музика ви чакат нататък из албума. А именно - това, което ви е обещано - скоростен, епичен мелодет с явни японски мотиви и страхотни мелодии. И ако скоростта не ви е била достатъчно, не губете надежда - следващата "Exile of the Floating World" вдига оборотите почти двойно в началото си, а след това темпото ѝ се променя неколкократно. Окей, скоростта е ясна, ами епичното къде е, не може ли повече? Може. Идва дългата 7:30 минути "Sakura Omen" и ви казва - искахте епично, ето ви епично. Вярно, до известна степен напомня за нещо, което Children of Bodom вече са правили, но това не пречи. И без това идва следващата "Kensei", която е с точно 2 минути по-кратка, но е събрала в себе си дори повече епичност и е един от личните ми фаворити в албума.
Във втората половина на "Metsutan" Whispered сякаш повече се забавляват и експериментират със смените на темпото, разчупените ритми и китарните сола. С изброените са пълни "Our Voice Shall Be Heard" и 8-минутната "Tsukiakari", докато "Victory Grounds Nothing" ни подготвя за финала с ново отвяващо вдигане на оборотите и епични мъжки хорове. Подготовката си струва, защото за финал е оставена повече от 11-минутната "Bloodred Shores of Enoshima". Макар реално да можеше да е само 9 минути, това пак е един доста дълъг трак, подходящ за закриване на такъв епичен албум. Оркестрациите най-сетне се включват смело, а постоянните промени в темпото, гласът на разказвача и напрегнатото очакване загатват, че Whispered са си свършили работата добре и крайният резултатът е подобаващо епичен. Което, всъщност, важи за целия "Metsutan".
От/Год: Финландия, 2016
Лейбъл: Inverse Records
Скандинавски мелодет с японски мотиви и тематика? Ако това не ви звучи любопитно, значи е време да си направите преоценка на музикалните приоритети и да вземете да чуете Whispered. Сега изглежда като идеалното време за целта - групата тъкмо издава третия си албум, който е не само най-добре звучащия им досега (най-малкото откъм продукция), но и по нищо не отстъпва на предшествениците си. И нека ви улесня - представете си как би звучало в общи линии незаконното дете на Wintersun и Galneryus и ще добиете представа какво горе-долу ви очаква в "Metsutan".
Whispered са от онези групи, които могат да са епични и без купища помпозни оркестрации и симфонии (макар да се срещат и малко такива). Точно затова "Metsutan" изобщо не звучи натруфен или прекалено бомбастичен - просто здрав, студен, буреносен финландски мелодет с японски мотиви. Чисто технически, Whispered показват повече от завидни умения зад инструментите си, но не се отплесват в гъзареене "вижте какво мога", благодарение на което липсват "празни" движения и композициите са възможно най-стегнати.
Всичко започва с кратко интро (което адски много ми напомня за саундтрака на играта "Tenchu: Birth of the Stealth Assassins") и здравия тупаник "Strike!", от който ще ви стане ясно и каква музика ви чакат нататък из албума. А именно - това, което ви е обещано - скоростен, епичен мелодет с явни японски мотиви и страхотни мелодии. И ако скоростта не ви е била достатъчно, не губете надежда - следващата "Exile of the Floating World" вдига оборотите почти двойно в началото си, а след това темпото ѝ се променя неколкократно. Окей, скоростта е ясна, ами епичното къде е, не може ли повече? Може. Идва дългата 7:30 минути "Sakura Omen" и ви казва - искахте епично, ето ви епично. Вярно, до известна степен напомня за нещо, което Children of Bodom вече са правили, но това не пречи. И без това идва следващата "Kensei", която е с точно 2 минути по-кратка, но е събрала в себе си дори повече епичност и е един от личните ми фаворити в албума.
Във втората половина на "Metsutan" Whispered сякаш повече се забавляват и експериментират със смените на темпото, разчупените ритми и китарните сола. С изброените са пълни "Our Voice Shall Be Heard" и 8-минутната "Tsukiakari", докато "Victory Grounds Nothing" ни подготвя за финала с ново отвяващо вдигане на оборотите и епични мъжки хорове. Подготовката си струва, защото за финал е оставена повече от 11-минутната "Bloodred Shores of Enoshima". Макар реално да можеше да е само 9 минути, това пак е един доста дълъг трак, подходящ за закриване на такъв епичен албум. Оркестрациите най-сетне се включват смело, а постоянните промени в темпото, гласът на разказвача и напрегнатото очакване загатват, че Whispered са си свършили работата добре и крайният резултатът е подобаващо епичен. Което, всъщност, важи за целия "Metsutan".
+ + + + +
Епичността е постигната без купища оркестрации, симфонии и извънредна бомбастичност.
Много техничен и умел, но ненатрапващ се с излишна показност на уменията инструментал.
Скоростен, високооборотен, отвяващ и когато се налага - бавен и мрачен.
Чести промени в темпото и настроенията, които поддържат интереса жив през цялото време.
- - - - -
Много техничен и умел, но ненатрапващ се с излишна показност на уменията инструментал.
Скоростен, високооборотен, отвяващ и когато се налага - бавен и мрачен.
Чести промени в темпото и настроенията, които поддържат интереса жив през цялото време.
- - - - -
Малко странно интро и една ненужна интерлюдия към края.
На места се чуват доста прилики с групи като Children of Bodom и Wintersun.
На места се чуват доста прилики с групи като Children of Bodom и Wintersun.
IF YOU LIKE
Wintersun, Children of Bodom, Frosttide, Kalmah, MPE, Blackguard и др.
Автор: Undepth
[8/10]
0 Response for the "Whispered - Metsutan"
Публикуване на коментар