От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Metal Blade Records
Представяли ли сте си някога как биха звучали големите хитове на Iron Maiden и Judas Priest, изгрухтяни от Крис Барнс? Да? Не? Може би? А представяли ли сте си някога как Крис Барнс би изгрухтял не чак толкова големите хитове на Judas и Maiden? Не сте? Защо, да не би просто никога да не сте виждали смисъл Крис Барнс да грухти в цял албум с кавъри на Judas и Maiden? А ако случайно Six Feet Under издадат такъв албум и му нарисуват обложка на Paint?
Six Feet Under някога ми беше една от любимите дет метъл банди. И до днес с кеф си пускам всички албуми до "True Carnage", че даже и силно недолюбвания "Bringer of Blood". Пускам си и първия "Graveyard Classics", защото в него наистина има яки кавъри. Следващите издания от поредицата обаче са меко казано ненужни и грубо казано жалки. След неслушаемото изгрухтяване на целия "Back in Black" на AC/DC и пълния с не особено популярни песни на известни групи трети диск от поредицата, днес SFU ни представят сборник с кавъри на не особено известни песни на Judas Priest и Iron Maiden. В диска няма нито един от големите хитове на двете групи, ако не броим може би "Night Crawler". Ако очаквате обаче "Fear of the Dark", "Painkiller", или който и да е друг от наистина (ама наистина!) големите хитове на тези две легендарни хеви метъл банди - ще ви се наложи да почакате поне до "Graveyard Classics 5". Или 6. Или 15. Все някога ще стигнем и до него.
Началното любопитство от това да чуем как биха звучали Judas, ако Крис Барнс им беше вокалист, изчезва почти веднага след отварящата "Night Crawler". Следващите две песни звучат по абсолютно същия начин - Крис Барнс грухти монотонно и все по-очевидно се мъчи. В ужасяващия припев на "Invader" вече ще е логично да спрете мъките (и неговите, и своите) и да не си губите времето в слушането на още 32 минути от същото. Но ако все пак държите да слушате как Крис Барнс грухти в една тоналност, докато нотите зад него се менят - заповядайте. А ако и "The Evil That Men Do" не успее да ви откаже, значи или имате нерви от стомана, или сте по-напушени от самия Крис, или просто наистина много силно предпочитате дет метъл пред хеви метъл и това цял живот е било единственото, което ви е спирало да харесвате Maiden и Judas.
Този албум е поредният тотален провал в поредицата и нямам много добри думи, които да хвърля към него. Събрах една шепа хвалебствени фрази като "солиден китарен звук" и "добри инструментални интерпретации на оригиналите", но не успях да изтръгна повече. Тъжно е да виждам как една някога страхотна банда и един някога страхотен дет метъл вокалист правят недоразумения като това. А ако случайно някой не е чак такъв бесен фен на двете групи, нищо чудно да не разпознае нито една от песните и да реши, че SFU просто тотално са изплякали и са направили най-напушения си и неадекватен албум досега.
+ + + + +
Солиден китарен звук.
Нелоши инструментални терпретации на оригиналите.
Грухтежите на Крис Барнс на места звучат "като едно време", което е учудващо и готино.
- - - - -
Нелоши инструментални терпретации на оригиналите.
Грухтежите на Крис Барнс на места звучат "като едно време", което е учудващо и готино.
- - - - -
Светът нямаше нужда от този албум.
Крис Барнс грухти монотонно непопулярни песни на Judas и Maiden в продължение на 52 минути.
Поредният провал от тъжната и неадекватна караоке поредица.
Чести разминавания между инструментала и очевидно объркания Барнс.
Обложката изглежда като правена на Paint от Windows 98.
Крис Барнс грухти монотонно непопулярни песни на Judas и Maiden в продължение на 52 минути.
Поредният провал от тъжната и неадекватна караоке поредица.
Чести разминавания между инструментала и очевидно объркания Барнс.
Обложката изглежда като правена на Paint от Windows 98.
IF YOU LIKE
Debauchery, Torture Killer, Iron Maiden, Judas Priest, Cannibal Corpse и др.
Автор: Undepth
[2.5/10]
0 Response for the "Six Feet Under - GYC4: The Number of the Priest"
Публикуване на коментар