От/Год: Холандия, 2016
Лейбъл: Napalm Records
Какво помните от предишния албум на Nemesea? "Allein", нали? Бонус тракът с участието на Хели от Maerzfeld, който се превърна в най-популярната песен на Nemesea и все още се разпространява като "Rammstein feat. Nemesea" или дори "Rammstein feat. Tatu из глупавата част на интернет. Само предполагам, разбира се, но и съм почти убеден, че е така. Просто в "The Quiet Resistance" нямаше почти нищо друго запомнящо се. За съжаление "Uprise" не предлага нещо много по-грабващо дори след 5 години работа по него (което е доста време). Разликата е, че е звукът е още по-олекотен и по-мелодичен, както и че няма трак с Хели от Maerzfeld, който да спаси положението този път.
Не е задължително "лек" да е еквивалент на "лош", но в случая май е точно това. И не че някога Nemesea са били супер тежки, но "Uprise" е прекалено лек дори за тях. Дори последният албум на Evanescence беше по-тежък и това трябва да ви говори много. Не знам и защо тази група постепенно се отказва от електрониката и тежките китари и не осъзнава, че точно тези две неща я правеха различна и интересна за новия слушател. В "Uprise" има по малко и от двете, но определено не достатъчно. Дисторшънът се включва рядко и далеч не с пълна сила, а електрониката се появява само спорадично. Появили са се обаче много мъжки беквокални партии, които звучат по-добре от вокалите на Манда и са едно от малкото хубави нововъдения в звученето.
Като най-добри тракове се открояват "Time To Make It", "Get Out" и "Bones", които също не са особено тежки, но поне са динамични, имат готини мелодии и малко по-сериозен китарен звук. Те се открояват сред морето от бавни композиции като "Twilight", "Forever", "Let It Burn" и "Light Up the Sky". Дори личният ми фаворит "Get Out" има слаби моменти като ужасните вокални ефекти в "Уо-о-о" частта. Това обаче е единствената песен, на която човек да се раздвижи, закуфее или поне разтанцува, защото май-май натам отиват нещата с Nemesea.
Всичко дотук можеше да се опише и с едно изречение - Nemesea са се превърнали в A Life Divided с дамски вокали. Все пак ви поразтеглих малко локуми, защото имах време и исках да ви убедя в думите си. Nemesea също имаха време (пет години) да ни убедят, че все още могат да бъдат яка банда, но поне аз не съм никак убеден и даже съм си откровено разочарован. Не виждам нито кой ще си пусне този албум повече от два пъти, нито какво ще правят хората на бъдещите им концерти, освен да се поклащат бавно и да се чудят кога ще дойде хедлайнерът - защото с такива песни Nemesea трудно ще се справят като хедлайнери извън местните клубове. Което е жалко, тъй като тази група ми е много, много симпатична и все ми се струва, че имаше потенциал за правенето на далеч по-завладяваща и оригинална музика.
+ + + + +
Личи си ясно, че групата прави тази музика с голямо удоволствие и увереност.
По-динамичните песни, където китарите са по-тежки и имат водеща роля блестят над останалите.
В почти всяка песен се включват много готини мъжки беквокали, които внасят дълбочина.
- - - - -
По-динамичните песни, където китарите са по-тежки и имат водеща роля блестят над останалите.
В почти всяка песен се включват много готини мъжки беквокали, които внасят дълбочина.
- - - - -
Звученето е прекалено олекотено и оскучнено, а това изобщо не им отива.
Още от отварящия трак си личи, че красивата Манда не се справя добре с всички ноти и леко "вие".
Преобладаващо бавно до средно темпо, от което да ти се допрозява.
Чувството, че звучи допълнително олекотен A Life Divided с дамски вокали.
Още от отварящия трак си личи, че красивата Манда не се справя добре с всички ноти и леко "вие".
Преобладаващо бавно до средно темпо, от което да ти се допрозява.
Чувството, че звучи допълнително олекотен A Life Divided с дамски вокали.
IF YOU LIKE
Evanescence, Kandia, A Life Divided, All Ends, Delain, Omega Lithium и др.
Автор: Testset
[4/10]
4 му е много. Или просто сте учтиви с дамата? ;)