Стилът: Modern Melodic Death Metal
Това е една от първите метъл групи, които слушах като тийнейджър. Бандата има доста солиден опит зад гърба си, тъй като е сформирана през 2000-та година, но истинското ѝ "раждане" се случва 10 години по-късно. My Dear Addiction подписва с Super Nova Records и издава дебютния си албум - "New Blood". Типично шведски модерен мелодет. В началото на 2016-а излезе и втория дългосвирещ албум, който е готин, хем... не съвсем.
"Kill the Silence" убива тишината след 6-годишната пауза, а след турнета с групи като dEmotional и Dead by April очакванията следва да са високи. Много е трудно обаче да се наложиш като име с материал като този. Ако го бях чул преди 5-6 години, щях да го въртя непрекъснато и да му се кефя на макс, но днес имам чувството, че вече съм го слушал, и то неведнъж. Типичната шведска рифовка, малкото електроника и комбинацията от екстремни и чисти вокали е вече позната на всички, а приличащите си композиции не ти оставят голям шанс да запомниш много от албума, освен че се слуша на един дъх и е качествено разкуфяващ и раздвижващ.
Едноименната песен отваря албума с хитово и супер мелодично звучене (присъщо на абсолютно всяка песен), но "Winners" е първата, в която чуваме нещо по-различно, а феновете вече знаят, че ще пеят припева ѝ на концерти (ако някога се доберем до тях). Рифът в следващата "Beautiful" е простичък, но много готин и песента звучи хитово, но "Unbreakable" я надминава по този показател и ако песента беше направена преди 7-8 години, щеше да е тотален хит. "Always Around You" започва с хорово "О-о-о!" и пляскане за тон (да, идеално за на живо), продължава с бавен куплет и отново мелодичен припев, като тя е и първата по-разчупена и различна композиция в албума. "All White" следва примера с бавните куплети, а до края на албума единствено закриващата "Our Fire Inside" се отличава като по-запомняща се, предимно с яките си китарни мелодии.
Ако "Kill the Silence" беше дебют, щеше да е страхотен - много добра китарна работа, добре изпълнени два типа вокали, малко електроника за вкус и разлята навсякъде мелодичност. За съжаление групите, които правят това са (или поне бяха) доста и този албум не изненадва с нищо, а и не носи нищо ново на слушателите. Но все пак и още от старото, но изпипано лекарство за куфеене никога не е за изхвърляне ;-)
От/Год: Швеция, 2016
Лейбъл: Dead End Exit
Това е една от първите метъл групи, които слушах като тийнейджър. Бандата има доста солиден опит зад гърба си, тъй като е сформирана през 2000-та година, но истинското ѝ "раждане" се случва 10 години по-късно. My Dear Addiction подписва с Super Nova Records и издава дебютния си албум - "New Blood". Типично шведски модерен мелодет. В началото на 2016-а излезе и втория дългосвирещ албум, който е готин, хем... не съвсем.
"Kill the Silence" убива тишината след 6-годишната пауза, а след турнета с групи като dEmotional и Dead by April очакванията следва да са високи. Много е трудно обаче да се наложиш като име с материал като този. Ако го бях чул преди 5-6 години, щях да го въртя непрекъснато и да му се кефя на макс, но днес имам чувството, че вече съм го слушал, и то неведнъж. Типичната шведска рифовка, малкото електроника и комбинацията от екстремни и чисти вокали е вече позната на всички, а приличащите си композиции не ти оставят голям шанс да запомниш много от албума, освен че се слуша на един дъх и е качествено разкуфяващ и раздвижващ.
Едноименната песен отваря албума с хитово и супер мелодично звучене (присъщо на абсолютно всяка песен), но "Winners" е първата, в която чуваме нещо по-различно, а феновете вече знаят, че ще пеят припева ѝ на концерти (ако някога се доберем до тях). Рифът в следващата "Beautiful" е простичък, но много готин и песента звучи хитово, но "Unbreakable" я надминава по този показател и ако песента беше направена преди 7-8 години, щеше да е тотален хит. "Always Around You" започва с хорово "О-о-о!" и пляскане за тон (да, идеално за на живо), продължава с бавен куплет и отново мелодичен припев, като тя е и първата по-разчупена и различна композиция в албума. "All White" следва примера с бавните куплети, а до края на албума единствено закриващата "Our Fire Inside" се отличава като по-запомняща се, предимно с яките си китарни мелодии.
Ако "Kill the Silence" беше дебют, щеше да е страхотен - много добра китарна работа, добре изпълнени два типа вокали, малко електроника за вкус и разлята навсякъде мелодичност. За съжаление групите, които правят това са (или поне бяха) доста и този албум не изненадва с нищо, а и не носи нищо ново на слушателите. Но все пак и още от старото, но изпипано лекарство за куфеене никога не е за изхвърляне ;-)
+ + + + +
Великолепна, типично шведска китарна работа.
Хитово звучене в много от песните и непрестанни моменти за припяване.
Доста солидни два типа вокали и добре вписваща се електроника.
- - - - -
Хитово звучене в много от песните и непрестанни моменти за припяване.
Доста солидни два типа вокали и добре вписваща се електроника.
- - - - -
Групата не ни предлага нищо ново, или изненадващо.
На практика всички песни следват почти една и съща структура.
На практика всички песни следват почти една и съща структура.
IF YOU LIKE
Rise To Fall, Demotional, Dreamshade, Kiana, Engel, Raunchy, In Flames и др.
Автор: Reksy
[7/10]
0 Response for the "My Dear Addiction - Kill The Silence"
Публикуване на коментар