От/Год: Финландия, 2016
Лейбъл: Inverse Records
Всеки нов албум на Fear of Domination звучи различно и "Atlas" не прави изключение. След мрачния и епичен "Distorted Delusions", групата е подходила по-директно, в търсене на повече ударност и повече мелодичност. Това си личи още от същинския отварящ трак в албума "Divided", който започва малко като песен на In Flames, продължава като песен на Black Light Discipline в куплета си и се разгръща мащабно и с много мелодия в припева си. Все така с настроение продължава "Primordial", но в близо 6-минутната "Colossus" започва сериозното мачкане - с рифове, ритъм, масивен припев и дори малко хорови напеви.
Сингълът "El Toro" пък очевидно е бил избран правилно за такъв, тъй като звучи много представително, а и грубо казано звучи като представителна извадка на всичко случило се в предните няколко трака. Насеченият риф, супер мелодичният припев и страхотното соло към края (защо не слагат повече такива?!) превръщат песента в една от най-добрите в албума, макар и да мина толкова много време откакто я чухме за пръв път. Настроението става малко по-мрачно в "Carnival Apocalypse", която на места напомня за кибер звученето на Sybreed, но като цяло не се отличава кой знае колко много. "Messiah" вече е друга работа - тонове електроника, здрав насечен риф, епични напеви и близо едноминутно затишие след средата, което определено вдига напрежението и очакването до ново ниво.
Следващата "Adrenaline" също с право бе пусната като сингъл, защото също звучи много представително и е сред най-силните композиции в албума, притежава един от най-мощните рифове и може би най-запомнящият се припев: "So is it wrong to feel alive? What means to be free?". Заглавната "Atlas" пък започна в подходящо за името на титана Атлас бавно темпо, но след мачкащия куплет се появи един много странен и необяснимо защо - фалшиво изпят припев. За финал е оставена "Final Transmission", която започва с леко In Flames-ки риф и електроника (сякаш излезли от "Deliver Us"), развива се постепенно и... свършва неочаквано малко след 3-тата си минута, след което близо минута и половина има нещо като електронно аутро.
Макар да харесвам "Distorted Delusions" повече, различното звучене на "Atlas" определено ми допада. Когато все по-малко и по-малко банди успяват да се справят добре с правенето на индъстриъл метъл, Fear of Domination се впрягат и правят албуми като този, които изпълняват главните цели - да те разкуфеят, да те накарат да се раздвижиш и, убеден съм, да те накарат да си изкараш добре на бъдещите им концерти.
+ + + + +
Променено, но все така мощно звучене.
Всички главни цели изглеждат изпълнени - албумът разкуфява, раздвижва и... е фън!
Още повече мелодичност и загатване, че тази група може да се справя добре и с китарните сола.
На места по-праволинеен, бърз и директен, на други - по-епичен и мачкащ.
Много правилен избор на сингли.
- - - - -
Всички главни цели изглеждат изпълнени - албумът разкуфява, раздвижва и... е фън!
Още повече мелодичност и загатване, че тази група може да се справя добре и с китарните сола.
На места по-праволинеен, бърз и директен, на други - по-епичен и мачкащ.
Много правилен избор на сингли.
- - - - -
2-3 трака във втората половина на албума, които не впечатляват кой знае колко много.
Необяснимо слаб и фалшиво изпят припев в заглавната "Atlas".
Обложката и на Paint можеше да се направи по-добре.
Необяснимо слаб и фалшиво изпят припев в заглавната "Atlas".
Обложката и на Paint можеше да се направи по-добре.
IF YOU LIKE
Black Light Discipline, Scorngrain, Engel, Pain, Deathstars, In Flames, Zavod и др.
Автор: Testset
[8/10]
0 Response for the "Fear of Domination - Atlas"
Публикуване на коментар