От/Год: Италия, 2016
Лейбъл: -
Преди 10-ина години, докато ровех из нета в търсене на епичен пауър метъл, попаднах на "The Hunter" на Derdian. И до днес намирам тази песен за една от най-яките пауър метъл композиции изобщо и често се е случвало да се чудя защо Derdian не са далеч по-известни, отколкото реално са. Трилогията им "New Era" е страхотна и сякаш изпреварила времето си, затова много се зарадвах когато разбрах, че ще бъде издадена метъл опера с песни от тези три албума - изцяло презаписани и реаранжирани, при това с помощта на повече от дузина големи пауър метъл вокалисти. Така дори тези, пропуснали тази ера и незапознати със сагата, ще имат възможността да я открият по възможно най-удобния начин.
"Revolution Era" включва 13 от най-добрите песни в трилогията "New Era" плюс един изцяло нов трак. Във всяка песен пее различно име, като ще се постарая да ви представя всички гости, затова се гответе за малко по-дълго четене. Албумът е събрал в себе си наистина най-доброто и най-епичното от трилогията, създавайки един почти перфектен краен резултат, който ще накара всеки пауър метъл фен да вдигне меч, да яхне коня си и в галоп да превземе замъка на някой зъл господар. Брилянтни композиции (очевидно повлияни от гения на класическите италиански композитори), изпълнени със скоростен пауър метъл, китарни и клавишни сола и едни от най-големите имена на пауър метъл сцената - ето това ви чака в "Revolution Era" и наистина ще ви завидя благородно, ако за първи път ще се сблъскате с творчеството на Derdian.
В интрото дочуваме знаковия рефрен от "The Hunter", както и гласа на Аполо Папатанасио (Evil Masquerade, ex-Firewind). Същинското начало идва с висока скорост, епичен припев и неокласически пауър в "Burn", където зад микрофона е Хенинг Басе (Metalium, Firewind). С една идея по-мелодично, но и малко по-проточващо се е продължението с "Beyond the Gate", където вокалист е Джанлука Пероти (Extrema). Damna от Elvenking се включва успешно в героично звучащата "Battleplan", а ако сте фенове на Royal Hunt, ще разпознаете гласа на DC Cooper, който пее в малко по-театралната, но все така скоростна и неокласическа "I Don't Wanna Die". Темпото не само не спада, а се вдига двойно в епичната, отвяваща перчеми "Screams of Agony", където пее Марк Базиле (DGM), а след малко първата половина на албума завършва с единствената изцяло нова песен в него - близо 8-минутната "Lord of War". Композицията идеално се вписва в сагата, точно както Фабио Лионе (Rhapsody of Fire, Angra), от своя страна, се вписва в песента.
Втората половина идва с единствената балада "Forevermore". Макар да не ми е любима, дава малко почивка от галопирането, като този път за вокалите са се погрижили Елиза Мартин (ex-Dark Moor) и Терънс Холър (Eldritch). Галопът продължава наново с пълна сила в "Eternal Light", която винаги съм намирал за малко или много Helloween-ска, а чувството се допълва и от вокалите на Роберто Рамон Месина (ex-Secret Sphere, Physical Noise), който от време на време споменава и фразата "ride the sky" с един много особен тембър. На следващия трак обаче тотално избохвам и полодиавам, защото това е "The Hunter", при това изпят от Ралф Шийпърс (Primal Fear)! Не знам с какви думи да ви накарам да обърнете специално внимание на тази песен, затова си представете, че насила ви слагам слушалки в ушите и ви карам да я чуете от край до край, за да разберете защо реагирам така на нея. Следва "Black Rose", която е сред най-мелодичните в албума, а вокалите тук са поверени на Андреа Бичего (4th Dimension). Георичният и супер епичен пауър се завръща в над 6-минутната "Incitement" с гласа (и не особено добрия английски) на Лео Фигаро (Minstrelix), който е и единственият вокалист, от когото съм леко разочарован. В бързо въртящата се центрофуга от двойни каси, китари и пиано се връща Елиза Мартин, за да ни изпее "New Era", но тук също не съм крайно очарован от избора на вокалист, защото ми се струва, че подобен епичен трак заслужаваше да бъде изпят с епичен мъжки глас, а Елиза, колкото и да се опитва да докара такъв, звучи някак неуместно. За десерт е оставена почти 7-минутната "Cage of Light", където отново чуваме Аполо Папатанасио. След това негово безупречно изпълнение пък се замислих колко би бил удачен той за вокалист на Derdian по принцип, защото те и без това си търсят такъв.
Напълно съм наясно, че "Revolution Era" е албум с презаписани песни, а по принцип избягваме такива на сайта и не им пишем оценки, ако все пак има изключения. Само че в случая наистина се радвам, че мога да преоткрия "New Era" сагата по такъв великолепен начин. Знам почти всички песни от албума и въпреки това ми се струва, че ги слушам за пръв път, като явно основна вина за това имат именитите гост-вокалисти. А ако се абстрахирам 2-3 изключения, "Revolution Era" ми звучи като перфектният пауър метъл албум. Обичам да слушам този жанр скоростен, епичен, неокласически и мелодичен, а този албум ми доставя всичко това! Препоръчвам горещо на всички стари фенове, които вече са чували трилогията "New Era" и два пъти по-настоятелно на пауър метъл феновете, които все още не знаят за какво говоря. Хайде доверете ми се сега и изслушайте албума като излезе (уви, чак през юни), пък после се върнете да ми кажете дали си е струвало ;-)
+ + + + +
76-минутен урок по епичен, скоростен, неокласически, мелодичен пауър метъл.
Усещането е като за изцяло нов албум от типа "пауър метъл опера".
Купища великолепни мелодии, китарни и клавишни сола, двойни каси и какво ли още не.
Цели 13 гостуващи вокалисти, повечето от които се справят блестящо с поверените им песни.
Новият трак "Lord of War" се вписва перфектно в концепцията на епичната сага.
- - - - -
Усещането е като за изцяло нов албум от типа "пауър метъл опера".
Купища великолепни мелодии, китарни и клавишни сола, двойни каси и какво ли още не.
Цели 13 гостуващи вокалисти, повечето от които се справят блестящо с поверените им песни.
Новият трак "Lord of War" се вписва перфектно в концепцията на епичната сага.
- - - - -
Все пак това са презаписани композиции (с едно изключение).
Баладата "Forevermore" си е все така скучна, а Елиза Мартин не е най-добрият избор и за "New Era".
Лео Фигаро има прекалено силен акцент и леко убива кефа от поверената му "Incitement".
Баладата "Forevermore" си е все така скучна, а Елиза Мартин не е най-добрият избор и за "New Era".
Лео Фигаро има прекалено силен акцент и леко убива кефа от поверената му "Incitement".
IF YOU LIKE
Rhapsody, Helloween, Stratovarius, Avantasia, Keldian, Dark Moor, Magic Kingdom и др.
Автор: Testset
[9/10]
Знам, че няма нищо общо с този албум и тази група, но се чудех дали някога ще напишете ревю за новия албум на Deftones, който излезе на 8 април?