От/Год: Тунис, 2016
Лейбъл: Nightmare Records
Има не една и две групи, правещи "ориенталски метъл", като най-ярки представители са, разбира се, Orphaned Land. Дори те обаче не са чак толкова ориенталски звучащи като тунизийците Myrath. И тук наистина говорим за тунизийска група (с един французин), а не просто за някакви хора, които се пишат, че са от по-"екзотична" държава, само и само да привличат внимание. И ако си мислите "Да бе, кой знае какво ще е това, метъл от Тунис?!" - помислете пак. Myrath вадят звук на високо европейско ниво и по уникален начин смесват прогресив с много сериозни ориенталски мотиви.
Като казвам "ориенталски мотиви" нямам предвид леки клавишни с арабски извивки, а водещ елемент в музиката на групата - с автентично звучащи инструменти, лирики на арабски (или може би по-скоро магребски арабски, известен още като дарижа, който се говори в региона), типични вокални извивки и каквото още се сетите. И всичко това - върху основа от качествен прогресив метъл. Отварящата (ако не броим интрото) "Believer" дава много ясна представа за това какво представлява музиката на Myrath. Заради тази песен някои наричат стила им "Prince of Persia Metal" и... никак не са далеч от истината. Това е големият хит в албума и нататък се редуват пшесни с по-силно прог звучене и по-малко ориенталски мотиви - и обратното. Така например "Get Your Freedom Back" и "Through Your Eyes" са си чист прогресив, а "Nobody Lives" е по-скоро ориенталска музика с китари. Не всеки (особено по наши земи) ще понесе и сегмента от 3-тата до 4-тата минута, в който наистина маането (извинения за липсата на по-точен термин, но този и без това е по-познат на аудиторията) идва малко в повече, но следващото го китарно соло веднага заличава леко неприятния вкус в ушите.
"The Needle" започва ударно, но темпото ѝ спада рязко след откриващия риф, което разваля впечатлението от силното начало. "The Unburnt", "Duat" и "Other Side" пък съчетават равни количества прог и ориенталски мотиви, неволно превръщайки се в едни от най-представителните композиции в "Legacy". Щеше ми се да кажа повече добри думи и за "Endure the Silence", която започва страшно обещаващо с насечени пиано тонове, но в стремежа си към епичност губи началния си чар - но въпреки това остава сред най-добрите в албума.
"Legacy" определено не е за всеки и не смея да кажа колко хора по наши земи ще открият красотата в него и няма да впрегнат предразсъдъците си. Казвам го, защото вече попаднах на коментари от сорта на "ква е тая чалга" и "кви са тия бежанци" и се отчаях леко. Окей, бих разбрал, ако просто не харесвате ориенталски мотиви, или просто имате непоносимост към всякакви видове музика от Близкия Изток. Но дори тогава бих ви провокирал да изключите за миг инстинктите си за метъл самосъхранение и да дадете шанс на Myrath.
P.S. За съжаление няма как да не отбележим, че в Близкия Изток нещата рядко се развиват така добре за метъл групите. Така например иранската метъл група Confess е в затвора, заплашена с екзекуция, защото "богохулства, изпълнява хеви метъл, комуникира с чужди радиостанции и има лейбъл". Очевидно обаче единствената "грешка" на Confess е, че са си позволили да мечтаят и че определено са стигнали до цивилизацията далеч преди родината си. Затова оставяме тук и петицията в тяхна подкрепа.
+ + + + +
Смело и рядко срещано съчетание от прогресив метъл и ориенталска музика.
Изчистен звук и професионална продукция на високо ниво.
Добър баланс между чист прогресив и близкоизточни мотиви.
Вокалистът Захер се справя много добре - нищо, че малко мяза на Филип Киркоров в клипа :D
- - - - -
Изчистен звук и професионална продукция на високо ниво.
Добър баланс между чист прогресив и близкоизточни мотиви.
Вокалистът Захер се справя много добре - нищо, че малко мяза на Филип Киркоров в клипа :D
- - - - -
След средата албумът лека-полека спира да е изненадващ и поизгубва чара си.
Предубежденията, идващи със скапаната чалга, ще попречат на много хора да харесат албума.
Предубежденията, идващи със скапаната чалга, ще попречат на много хора да харесат албума.
IF YOU LIKE
Orphaned Land, Nawather, Amaseffer, Khepri, Arkan, Dream Theater и др.
Автор: Undepth
[7/10]
Много интересно ревю и група! Чудесно е,че ви има, за да ни просветлявате за такива банди, които не можеш да чуеш всеки ден по радиото(особено за човек, занимаващ се с източни езици в университета като мен е много ценно). И в интерес на истината ориенталската музика може да бъде много приятна и смислена(било то арабска, турска, персийска), но предубежденията на много хора заради чалгата, която се лее по телевизията са неизбежни:)