Стилът: Alternative Rock/Post-Grunge
Този нов албум на Adelitas Way дойде точно в момент, в който си слушах "Sick" и се чудех как така тая група с по 1-2 яки песни в албум винаги успява да ме убеди да ги чуя и следващия път. Да ме прощават по-върлите фенове, но наистина рядко намирам по повече от 3-4 безпосрно добри песни в който и да е албум на Adelitas Way. И "Getaway" не е изключение - пак има 2-3 хита, а останалото варира от приемливи пълнежи до странни прояви на творческо безсилие и явно неразбиране на фенските очаквания.
Явният голям хит звучи така добре, че човек има чувството, че го знае от 15 години насам. Наистина, трудно е да се повярва, че никой досега не се е сетил да напише тази песен. Става дума, разбира се, за "Bad Reputation". Зарибяващият припев, рокаджийският дух и текстът тип "лошо момче" със сигурност ще завъртят песента многократно из радиата и ще я превърнат в редовен участник в бъдещите концерти на групата. Само дето аз поне имам чувството, че Adelitas Way звучат повече като себе си в другите две потенциално хитови песни - "Low" и "I Get Around", които всъщност са и най-силните попадения в "Getaway". Искрено се надявам и моят личен фаворит "I Get Around" да е и следващият сингъл на групата, като даже ще се постарая да споделя мислите си с промоутъра им.
Оттук нататък, уви, "Getaway" не е особено завладяващ. "Put You in Place" е готина песен с много... американско звучене (не знам как точно трябва да го разбирате това - бел.ред.), но средното темпо леко я убива, а "Harbor the Fugitive", макар и прекалено лека за моя вкус, звучи много приятно, неангагжиращо и дори леко лежерно, а гласът на Рик направо блести в нея. На другия полюс обаче "Sometimes You're Meant To Get Used" звучи като слаба песен на Godsmack, "Get Away" звучи много посредствено (не знам защо си мисля за U2, докато слушам), а красноречиво озагалавената "Shame" - като не особено успешен джем сешън.
Албумчето не е лошо и ако сте фенове на Adelitas Way, надали ще се изненадате много от съдържанието му. Поне на мен обаче ми се струва, че Adelitas Way не звучат много като себе си, или по-точно - не звучат изцяло така добре, както сме чували, че могат. Само че май и това не е кой знае колко изненадващо.
От/Год: САЩ, 2016
Лейбъл: Vegas Syn/Fuel Music
Този нов албум на Adelitas Way дойде точно в момент, в който си слушах "Sick" и се чудех как така тая група с по 1-2 яки песни в албум винаги успява да ме убеди да ги чуя и следващия път. Да ме прощават по-върлите фенове, но наистина рядко намирам по повече от 3-4 безпосрно добри песни в който и да е албум на Adelitas Way. И "Getaway" не е изключение - пак има 2-3 хита, а останалото варира от приемливи пълнежи до странни прояви на творческо безсилие и явно неразбиране на фенските очаквания.
Явният голям хит звучи така добре, че човек има чувството, че го знае от 15 години насам. Наистина, трудно е да се повярва, че никой досега не се е сетил да напише тази песен. Става дума, разбира се, за "Bad Reputation". Зарибяващият припев, рокаджийският дух и текстът тип "лошо момче" със сигурност ще завъртят песента многократно из радиата и ще я превърнат в редовен участник в бъдещите концерти на групата. Само дето аз поне имам чувството, че Adelitas Way звучат повече като себе си в другите две потенциално хитови песни - "Low" и "I Get Around", които всъщност са и най-силните попадения в "Getaway". Искрено се надявам и моят личен фаворит "I Get Around" да е и следващият сингъл на групата, като даже ще се постарая да споделя мислите си с промоутъра им.
Оттук нататък, уви, "Getaway" не е особено завладяващ. "Put You in Place" е готина песен с много... американско звучене (не знам как точно трябва да го разбирате това - бел.ред.), но средното темпо леко я убива, а "Harbor the Fugitive", макар и прекалено лека за моя вкус, звучи много приятно, неангагжиращо и дори леко лежерно, а гласът на Рик направо блести в нея. На другия полюс обаче "Sometimes You're Meant To Get Used" звучи като слаба песен на Godsmack, "Get Away" звучи много посредствено (не знам защо си мисля за U2, докато слушам), а красноречиво озагалавената "Shame" - като не особено успешен джем сешън.
Албумчето не е лошо и ако сте фенове на Adelitas Way, надали ще се изненадате много от съдържанието му. Поне на мен обаче ми се струва, че Adelitas Way не звучат много като себе си, или по-точно - не звучат изцяло така добре, както сме чували, че могат. Само че май и това не е кой знае колко изненадващо.
+ + + + +
Три открояващи се песни с явен хитов потенциал.
Рокаджийски дух, енергия и разнообразно звучене.
Сравнително добро съдържание дори в по-"пълнежните" тракове.
- - - - -
Рокаджийски дух, енергия и разнообразно звучене.
Сравнително добро съдържание дори в по-"пълнежните" тракове.
- - - - -
Няколко очевадно слаби композиции, начело с "Shame".
Лесно забравим в по-голямата си част.
Чувството, че Adelitas Way не звучат съвсем като себе си.
Лесно забравим в по-голямата си част.
Чувството, че Adelitas Way не звучат съвсем като себе си.
IF YOU LIKE
Rev Theory, Pop Evil, Shinedown, Evans Blue, 3DG, Red, Audioslave, Trapt и др.
Автор: Stahley
[6/10]
0 Response for the "Adelitas Way - Getaway"
Публикуване на коментар