Стилът: Metalcore/Post-Hardcore/Electronic
Някога си правех списък с банди, които може случайно да забравя и ако някой ден отново попадна на тях, да знам дали изобщо да им свалям промото. Срещу One Morning Left си бях записал следното: "музикантски, шашав и леко хаотичен пост-хардкор по европейски тертип". Нямах нужда обаче да си гледам бележките, защото лесно запомних OML и от декември врънкам два от лейбълите им да ми пратят промо за "Metalcore Superstars". Той се оказа различен от първоначалните ми очаквания, но не и по-малко интригуващ.
Днес въпросният "музикантски, шашав и леко хаотичен пост-хардкор" звучи дори още по-освободено и авангардно, но и много по стегнато, а именно това ми липсваше в "Our Sceneration". Ще ми е трудно да изкажа с думи колко по-различно звучат OML от повечето си колеги в "електроникор" жанра, тъй като OML очевидно са много добри музиканти, а не мога да кажа същото за много от подобните им групи, които изкарват цели албуми с три ноти, изсвирени върху трите най-горни струни на китарата. Китарната работа в "Metalcore Superstars" е много добра, рифовете са страшно готини, а електрониката не звучи просто като готови подходящи семпли, а като реално свирена на синтезатор.
Всичко това се случва, докато OML очевидно продължават да не се взимат насериозно и това си личи още от отварящите тракове "OML_KVLT" и леко инфантилния "Heavy Metal Finland", в които обаче групата показва сериозни композиционни умения и зарибяващи припеви. Идеален пример за това, което ви очаква в албума, може да даде и сингълът "You're Dead! Let's Disco!", в който ще ви е трудно да решите дали искате да танцувате, да си заформите пого с два стола или да мошите като шантави на леко дебилния, но адски зарибяващ брейкдаун на 1:51, в който се смесват метълкор, електроника и... пластмасова флейта?
Отделно споменаване заслужават и почти всички припеви в албума. Тази група очевидно знае как да надгради куплетите с хубав мелодичен припев и направо е странно колко добре се справят с тази задача, което пък показва колко добре са запознати всъщност с композиционния процес. Примери има бол, но напосоки ще спомена "Kings and Queens", "The Recipe" и заглавната "Metalcore Superstars". Все така със страхотни припеви, но и наистина великолепни куплети пък се открояват закриващата и малко по-"стадионно" звучаща "Sticks & Stones", както и две от най-добрите песни в албума - авангардните "Devil's Nest" и "Eternity".
Сред малкото тракове, в които не намерих нещо чак толкова специално, са само "Derailed!" и 2-минутната високоскоростна "Fast & Furious 6.66". Встрани от тях съм изключително приятно изненадан от подобреното звучене, все по-впечатляващите чисти вокали, разнообразният инструментал и чудесната работа, която всеки инструмент отчетливо върши, за да бъде "Metalcore Superstars" един от първите ми кандидати за албум на годината в този жанр. Той може да служи за пример на стотиците банди, опитващи се да свирят в същия жанр, които очевидно не знаят "как се прави". Ми ето така се прави - с умение, мисъл и без претенции.
От/Год: Финландия, 2016
Лейбъл: Inverse/Immininence
Някога си правех списък с банди, които може случайно да забравя и ако някой ден отново попадна на тях, да знам дали изобщо да им свалям промото. Срещу One Morning Left си бях записал следното: "музикантски, шашав и леко хаотичен пост-хардкор по европейски тертип". Нямах нужда обаче да си гледам бележките, защото лесно запомних OML и от декември врънкам два от лейбълите им да ми пратят промо за "Metalcore Superstars". Той се оказа различен от първоначалните ми очаквания, но не и по-малко интригуващ.
Днес въпросният "музикантски, шашав и леко хаотичен пост-хардкор" звучи дори още по-освободено и авангардно, но и много по стегнато, а именно това ми липсваше в "Our Sceneration". Ще ми е трудно да изкажа с думи колко по-различно звучат OML от повечето си колеги в "електроникор" жанра, тъй като OML очевидно са много добри музиканти, а не мога да кажа същото за много от подобните им групи, които изкарват цели албуми с три ноти, изсвирени върху трите най-горни струни на китарата. Китарната работа в "Metalcore Superstars" е много добра, рифовете са страшно готини, а електрониката не звучи просто като готови подходящи семпли, а като реално свирена на синтезатор.
Всичко това се случва, докато OML очевидно продължават да не се взимат насериозно и това си личи още от отварящите тракове "OML_KVLT" и леко инфантилния "Heavy Metal Finland", в които обаче групата показва сериозни композиционни умения и зарибяващи припеви. Идеален пример за това, което ви очаква в албума, може да даде и сингълът "You're Dead! Let's Disco!", в който ще ви е трудно да решите дали искате да танцувате, да си заформите пого с два стола или да мошите като шантави на леко дебилния, но адски зарибяващ брейкдаун на 1:51, в който се смесват метълкор, електроника и... пластмасова флейта?
Отделно споменаване заслужават и почти всички припеви в албума. Тази група очевидно знае как да надгради куплетите с хубав мелодичен припев и направо е странно колко добре се справят с тази задача, което пък показва колко добре са запознати всъщност с композиционния процес. Примери има бол, но напосоки ще спомена "Kings and Queens", "The Recipe" и заглавната "Metalcore Superstars". Все така със страхотни припеви, но и наистина великолепни куплети пък се открояват закриващата и малко по-"стадионно" звучаща "Sticks & Stones", както и две от най-добрите песни в албума - авангардните "Devil's Nest" и "Eternity".
Сред малкото тракове, в които не намерих нещо чак толкова специално, са само "Derailed!" и 2-минутната високоскоростна "Fast & Furious 6.66". Встрани от тях съм изключително приятно изненадан от подобреното звучене, все по-впечатляващите чисти вокали, разнообразният инструментал и чудесната работа, която всеки инструмент отчетливо върши, за да бъде "Metalcore Superstars" един от първите ми кандидати за албум на годината в този жанр. Той може да служи за пример на стотиците банди, опитващи се да свирят в същия жанр, които очевидно не знаят "как се прави". Ми ето така се прави - с умение, мисъл и без претенции.
+ + + + +
Музикантски, леко авангарден метълкор/пост-хардкор на най-доброто ниво в жанра.
Всеки инструмент отчетливо върши своята работа в името на добрия краен резултат.
Извъредно добри (особено за жанра) чисти вокали, китарна работа и електроника.
Разнообразни стилови похвати за цвят - хардкор, алтърнатив, поп, денс, транс, пънк, деткор и прочие.
Завидно добри композиционни умения, водещи до много зарибяващи мелодични припеви.
- - - - -
Всеки инструмент отчетливо върши своята работа в името на добрия краен резултат.
Извъредно добри (особено за жанра) чисти вокали, китарна работа и електроника.
Разнообразни стилови похвати за цвят - хардкор, алтърнатив, поп, денс, транс, пънк, деткор и прочие.
Завидно добри композиционни умения, водещи до много зарибяващи мелодични припеви.
- - - - -
Прекалено инфантилен на места.
Един-два по-слабички трака.
Някои не особено сполучливи включвания на "gang" напеви.
Един-два по-слабички трака.
Някои не особено сполучливи включвания на "gang" напеви.
IF YOU LIKE
Eskimo Callboy, I See Stars, Capture The Crown, His Statue Falls, WBTBWB и др.
Автор: Testset
[8.5/10]
0 Response for the "One Morning Left - Metalcore Superstars"
Публикуване на коментар