Стилът: Modern Metal/Electronic/Trancecore
Чувствам се длъжен отсега да предупредя хората със силна непоносимост към поп-елементи в метъла да не четат нататък - никой няма да спечели от това. Ако обаче не сте сред тях и харесвате подобни "поп метъл" експерименти (или просто сте мазохист), то новият албум на His Statue Falls има какво да ви предложи. "Polar" не се съобразява със стилови граници и тук-там директно ги прескача, преминавайки в изцяло друго жанрово поле. Но за това след малко - да почнем подред, пък като стигнем, ще конкретизирам.
Oтварящата "The Black In My Eyes" и сингълът "Hang Me High" дават да се разбере от самото начало, че в този албум ще има много електроника и свръхмелодични "денс метъл" припеви. Те се изпълняват от очевидно създадения за поп-звезда китарист Денис, докато екстремният вокалист Ян реве подобаващо в куплетите и чат-пат погрухва като се наложи, особено ако се задава брейкдаун. Щото да, и такива има, тъй като музиката на HSF до голяма степен е и метълкор. И като сме тръгнали така - първите 3-4 трака в "Polar" са си поп-метъл отвсякъде. В случая на HSF това обаче е добра новина, особено след като чухме колко добре се справят в този жанр в кавъра им на "Break Free" на Ариана Гранде. Той може и да не е намерил място в албума, но пък припевите в "Infidel", "Hang Me High" и "Drink the Rain" са не по-малко хитови.
Като оставим настрана малкото (но налични) пълнежни тракове, остават два, които се различават от всички други в албума и представляват двете полярности на "Polar". На единия полюс е "Skip the Goodbye", която е най-кратката, но и най-тежка песен в албума - без електроника, без чисти вокали, само метълкор. Личи си, че и този стил им се отдава на HSF, но макар парчето да се отличава от останалите, не шокира толкова, колкото "Flatliner" на другия полюс. Песента е почти чиста проба транс/денс - с електроника, бийтове, "дропване на баса" и всичко необходимо за един електронен хит през 2016-та. Вкарването ѝ в албума е доста смело решение, което показва така любимия ми непукизъм тип "И кво, що пък не?", но това надали ще се услади на повечето фенове, които чакат... де да знам и аз какво чакат. Нещо с китари... поне?
Още не съм сигурен дали реагирам правилно на тази крайна мелодичност в "Polar", тъй като съм се хващал да казвам за подобни неща, че са "прекалено лигави". His Statue Falls обаче правят нещата различно. Звукът им е адски добър, електрониката и поп-елементите по необясним начин си пасват идеално с метълкор скелета, а вокалите (и двата типа) са толкова добре изпълнени, че не оставят място за забележки - крещящите са солидни, хриптящи и не "крякат", а чистите, колкото и да са "поп", не са лигави - няма извивки, скимтене и прочие досадности. Затова накрая реших да следвам инстинктите си, а те ме карат да се раздвижа, да тактувам с крак и да куфея. И по тази първична логика - албумът е добър. Изключете и вие инстинктите си за тру метъл самосъхранение за половин час, чуйте "Polar" и вероятно ще стигнете до същия извод.
От/Год: Германия, 2016
Лейбъл: Redfield Records
Чувствам се длъжен отсега да предупредя хората със силна непоносимост към поп-елементи в метъла да не четат нататък - никой няма да спечели от това. Ако обаче не сте сред тях и харесвате подобни "поп метъл" експерименти (или просто сте мазохист), то новият албум на His Statue Falls има какво да ви предложи. "Polar" не се съобразява със стилови граници и тук-там директно ги прескача, преминавайки в изцяло друго жанрово поле. Но за това след малко - да почнем подред, пък като стигнем, ще конкретизирам.
Oтварящата "The Black In My Eyes" и сингълът "Hang Me High" дават да се разбере от самото начало, че в този албум ще има много електроника и свръхмелодични "денс метъл" припеви. Те се изпълняват от очевидно създадения за поп-звезда китарист Денис, докато екстремният вокалист Ян реве подобаващо в куплетите и чат-пат погрухва като се наложи, особено ако се задава брейкдаун. Щото да, и такива има, тъй като музиката на HSF до голяма степен е и метълкор. И като сме тръгнали така - първите 3-4 трака в "Polar" са си поп-метъл отвсякъде. В случая на HSF това обаче е добра новина, особено след като чухме колко добре се справят в този жанр в кавъра им на "Break Free" на Ариана Гранде. Той може и да не е намерил място в албума, но пък припевите в "Infidel", "Hang Me High" и "Drink the Rain" са не по-малко хитови.
Като оставим настрана малкото (но налични) пълнежни тракове, остават два, които се различават от всички други в албума и представляват двете полярности на "Polar". На единия полюс е "Skip the Goodbye", която е най-кратката, но и най-тежка песен в албума - без електроника, без чисти вокали, само метълкор. Личи си, че и този стил им се отдава на HSF, но макар парчето да се отличава от останалите, не шокира толкова, колкото "Flatliner" на другия полюс. Песента е почти чиста проба транс/денс - с електроника, бийтове, "дропване на баса" и всичко необходимо за един електронен хит през 2016-та. Вкарването ѝ в албума е доста смело решение, което показва така любимия ми непукизъм тип "И кво, що пък не?", но това надали ще се услади на повечето фенове, които чакат... де да знам и аз какво чакат. Нещо с китари... поне?
Още не съм сигурен дали реагирам правилно на тази крайна мелодичност в "Polar", тъй като съм се хващал да казвам за подобни неща, че са "прекалено лигави". His Statue Falls обаче правят нещата различно. Звукът им е адски добър, електрониката и поп-елементите по необясним начин си пасват идеално с метълкор скелета, а вокалите (и двата типа) са толкова добре изпълнени, че не оставят място за забележки - крещящите са солидни, хриптящи и не "крякат", а чистите, колкото и да са "поп", не са лигави - няма извивки, скимтене и прочие досадности. Затова накрая реших да следвам инстинктите си, а те ме карат да се раздвижа, да тактувам с крак и да куфея. И по тази първична логика - албумът е добър. Изключете и вие инстинктите си за тру метъл самосъхранение за половин час, чуйте "Polar" и вероятно ще стигнете до същия извод.
+ + + + +
Обратен завой към първоначалното, силно електронно звучене на групата.
Необяснимо добра и хомогенна смесица от полярно различни стилове - метълкор, поп и електроника.
Безспорни хитове като "Hang Me High", "Infidel" и "Drink the Rain".
Никакви ограничения в стиловите похвати и съобразяване с нечии очаквания.
- - - - -
Необяснимо добра и хомогенна смесица от полярно различни стилове - метълкор, поп и електроника.
Безспорни хитове като "Hang Me High", "Infidel" и "Drink the Rain".
Никакви ограничения в стиловите похвати и съобразяване с нечии очаквания.
- - - - -
Прекалено много "поп" на места.
"Flatliner" е чиста проба денс хит и можем да се чудим има ли сериозно място в такъв албум.
Една-две по-безлични композиции и една пренебрежима интерлюдия.
"Flatliner" е чиста проба денс хит и можем да се чудим има ли сериозно място в такъв албум.
Една-две по-безлични композиции и една пренебрежима интерлюдия.
IF YOU LIKE
Abandon All Ships, Eskimo Callboy, Escape The Day, One Morning Left, Helia, DBA и др.
Автор: Testset
[7/10]
0 Response for the "His Statue Falls - Polar"
Публикуване на коментар