От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Atlantic Records
Седем години от последния албум на TSO. Този албум би трябвало да е нещо като мини празник за феновете на бандата. Но дали? След толкова дълго чакане ми се струва, че новият материал не достига желаните висини. На пръв поглед от петнайсет пиеси в албума, пет са инструментали. Това показва, че може би нещо куца или пък има някаква спешна необходимост от запълване на времето, особено когато става дума за живите изяви на бандата. Все пак мултимилионната концепция на TSO относно концертните им изяви е, че в определени периоди бандата се разделя на две, за да може да изнася своите спектакли едновременно на източното и западното крайбрежие. Яко нали?
Пропускам реалното начало и отбелязвам, че "Mountain Labirinth", е онова, с което за мен започва този албум. Абсолютното откриване! Мощ, динамика, мелодия - истинската подготовка за един силен предстоящ албум. И не, че са лоши (не ме разбирайте погрешно), но следват два поредни инструментала - Принц Игор и Крал Рурик. Отново прекрасна музика, но едва ли не сме почти в средата на албума, а нямаме усещането за това. Хубавата новина е, че оттук натам работата се поподрежда, появява се глас, гласове, на мъже, на жени и т.н. А, и между другото, това е първият албум на групата, в който отделните песни не са свързани в някаква история. Може да се предположи, че търсят нещо различно, знае ли човек. "The Night Conceives" идва тъкмо навреме, за да поразчупи тертипа с насечения си ритъм и дамски вокали, като определено дава посока на настроението по линия на близкия фотьоjл и чаша 12-годишно на около ръка разстояние. Друго интерсно ни предлага "Not Dead Yet", която О'Нийл е писал заедно с дъщеря си. Ужасно много Savatage има тук, което е за добро, разбира се (чуйте само баса в началото), и е песен, силно отличаваща се на фона на останалите със своя готин риф и специфични речетативни вокали.
Нататък следва подготовката за сън. Лирично-патетичният дух властава до края на албума и ако дори уискито все още не е помогнало да харесте тази музика, значи нямате никакви шансове за това. Последните ми думи за този албум ще бъдат нещо като присъда. Ще го причисля към групата на "необходимите" и "приятните" такива. И не че искам да засегна някого, но определено за Коледа ще предпочета да си пусна "Beethoven's Last Night", "The Lost Christmas Eve”, "Christmas Eve and Other Stories" и "The Christmas Attic".
+ + + + +
Предколедно настроение и емоция единствена по рода си.
Миговете, в които отчетливо се набива Savatage влиянието.
Атмосфера, предразполагаща към различни приятни настроения.
- - - - -
Миговете, в които отчетливо се набива Savatage влиянието.
Атмосфера, предразполагаща към различни приятни настроения.
- - - - -
В търсене на неконцептуалността, май са изтървали нещо много, много по важно.
IF YOU LIKE
Savatage, Circle II Circle, Oliva и други от родословното дърво на първите.
Автор: Nightice
[6/10]
0 Response for the "Trans-Siberian Orchestra - Letters From the Labyrinth"
Публикуване на коментар