От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Nuclear Blast
Някога в квартала имаше един перфектен начин да накараш старите трашъри да се карат - като им подметнеш темата "В кой период са най-яки Slayer". Всички бяха единодушни, че "South of Heaven" е велик албум, но едни смятаха, че "Show No Mercy" е само шум (и аз в това число), други си късаха нашивките след "God Hates Us All", трети обясняваха как след 80-те Slayer "не струват" и т.н. И днес като видя пияни метъли с тениски на Slayer в рейса и ги бъзвам на тая тема. Ей тъй, от носталгия. Само че вече всичко се промени. Джеф Ханеман почина, а Дейв Ломбардо си тръгна. Но отсъствието на само един от тях дава реално отражение в "Repentless".
Няма спор, че Дейв Ломбардо е звяр зад барабаните. Той е вдъхновение за почти всеки метъл барабанист, но истината е, че ако никой не беше съобщил за напускането му, надали някой щеше да разбере, че зад барабаните вече седи някой друг. Добрите барабанисти в днешно време са много и трябва да имаш наистина уникален почерк, за да си личи, когато си тръгнеш от една банда. Виж, липсата на Ханеман е друго нещо. Преди да си отиде от този свят не се бях замислял кой коя песен на Slayer е измислил. Когато обаче се загледах кои композиции са писани от него, осъзнах, че повечето ми любими парчета на Slayer са именно негови (с изключение на "Divine Intervention", където по-скоро неговите не ми допадат чак толкова). Затова някак предчувствах, че "Repentless" ще е слаб.
Началото на албума се опита да ме опровергае и почти успя. Заглавната "Repentless" опита да ми откъсне главата и ми напомни за най-добрите години на групата, когато и Том Арая още беше неистово нахъсан и агресивен. И тъкмо се нахъсах и аз и... какво стана? Темпото спада наполовина и настава скука. Чак в "When the Stillness Comes" започва да изглежда така, сякаш ще се случи нещо. Там след едно напълно излишно 45-секундно интро идва друго китарно интро с ясен (или по-скоро мрачен) Slayer-ски почерк. И тогава вече (поемам дълбоко дъх)... нищо не случва. Това е като да чакаш да "дропне баса" в тъп електронен трак и той никога да не дропне. Или като да играеш 3 часа на една игра, да те посрещне огромен бос, да се ентусиазираш, а той... да се спъне и да умре. Ми не е гот.
Втората половина на албума също започва скучно с "Chasing Death", но дава надежди с "Implode" и писаната от Ханеман "Piano Wire". Последната обаче звучи като извадена от някой стар калъф с отхвърлени идеи, само и само да се каже "Ето, има песен от Ханеман". Следващите "Atrocity Vendor" и "You Against You" звучат повече като Slayer и сериозно превъзхождат повечето композиции пред себе си, но тъкмо да се зарадва човек и идва закриващата "Pride In Prejudice", която незнайно защо ми напомня за Limp Bizkit. В лошия смисъл.
Slayer е марка, бранд, бизнес, продукт, легенда, религия - и затова няма кой недоволен фен да им каже "Откажете се, докато е време!" - защото Slayer очевидно продължава да плаща сметки и да храни семейства. Затова съществува и "Repentless", пък бил той и слабичък. Slayer вече имат достатъчно материал, който да свирят на живо и да карат хората да се мачкат пред сцената, а "Repentless" просто добавя още 1-2 песни за бъдещи мачкания. А Том Арая и Кери Кинг нямат намерение да се отказват, пък дори и самите те да осъзнават, че "Repentless" не им е дори в ТОП 10 на най-добрите албуми. И нека има още Slayer и занапред, пък дори и само по 1-2 песни да "щипваме" и от тях, както ще стане в случая със заглавната "Repentless".
+ + + + +
Песни като "Repentless", "Implode", "Atrocity Vendor" и "You Against You" носят истинския Slayer-ски дух.
На плещите на Кери Кинг лежи почти цялото композиране, но той все пак се справя подобаващо.
Том Арая показва неколкократно, че още "си го може".
- - - - -
На плещите на Кери Кинг лежи почти цялото композиране, но той все пак се справя подобаващо.
Том Арая показва неколкократно, че още "си го може".
- - - - -
Скучно средно темпо в почти целия албум.
Някои недоразвити композиции, преливащи от пусто в празно.
Много антикулминационни продължения след почти всяка интродукция.
Ужасен трак за финал.
Някои недоразвити композиции, преливащи от пусто в празно.
Много антикулминационни продължения след почти всяка интродукция.
Ужасен трак за финал.
IF YOU LIKE
Exodus, Kreator, Testsment, Sodom, Overkill, Destruction и др.
Автор: Undepth
[5.5/10]
Ето че още някой чува Лимп бизкит в Pride in Prejudice! Само един въпрос - защо в лошия смисъл? Има ли добър смисъл в това нещо да ти напомня за Лимп бизкит?