От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: FiXT
Всеки нов албум на Celldweller е събитие - Клейтън може и постоянно да издава сингли, ремикси и инструментали, но цели албуми - не чак толкова често. Ето защо в същата минута, в която в пощата ми пристигна промото за "End of an Empire" отложих всички други ревюта, които съм захванал, за да се се заловя на спокойствие с този албум. "Брутната" му дължина е 74 минути, което е адски много, но дори да махнем от това число всички интрота, аутрота, интерлюдии и инструментали, отново имаме повече от час материал насреща си. И това ако не е продуктивност!
Този път песните са много, много дълги. Повечето са с дължина от 5-7 минути, което хем е хубаво, хем не чак толкова. Хубаво е, защото се развиват плавно, като полезен, бавноусвояем въглехидрат, и точно така, както авторът е искал да ги развие, без творчески ограничения. Не е обаче чак толкова хубаво, защото ако звученето на даден трак не ти хареса, автоматично оставаш с около 6 минути по-малко за слушане.
"End of an Empire" е преобладаващо мрачен, а темпото в него - предимно средно до бавно. Някъде между дарк електрото, индъстриъл рока, киберпънка и филмовите (или игрови) саундтраци, албумът ще зарадва феновете със смесица от футуристичен дигитален звук, допълван от определени аналогови елементи и разбира се - здрави китари. Последните, уви, не са чак толкова много този път. Обаче там, където ги има, са се получили и най-яките тракове. Това определено са "New Elysium", "End of an Empire", "Heart On" и най-вече "Good Luck (You're Fucked)", която е най-скоростната, най-кратка и най-ударна песен в целия албум.
А това, че някои композиции са малко по-бавни и с по-малко китари обаче не значи, че не са добри. "Just Like You" е красива дигитално-аналогова балада с грандиозен симфонично-електронен финал, а 7-минутните "Down To Earth", "Lost In Time" и "Precious One" са толкова многопластови и сложно построени, че мога само да гадая колко стотин са пистите в тях. Кратичкият финал "G4M3 0V3R" обаче е не по-малко сложен, тъй като в общи линии в него всичко се променя на всеки 5-10 секунди, включвайки елементи от всички песни в албума.
За мен винаги е истинско удоволствие да слушам нова музика от Celldweller и тази в "End of an Empire" не е изключение. Този път знаех какво да очаквам (все пак повечето песни бяха пуснати на четири пъти) и нямах нужда от чак толкова време, за да свикна с мрачното и по-епично звучене. Поправките във финалните версии на траковете също не са чак толкова много, колкото бяха в миналия албум, а на места не съм сигурен дали изобщо е имало "финални пипания", което е супер. Така де, защо да чуваме една песен, да свикваме със звученето ѝ, и да получаваме различна версия в албума (както се беше случило в "Wish Upon a Blackstar"? Затова без угризения мога да кажа - новият футуристичен, супер професионално изпълнен и завършен продукт на Celldweller е тук - налазвайте го по възможно най-бързия начин!
+ + + + +
Цели 74 минути, пълни с футуристичен рок и послания за време, любов, мечти и смърт.
Сложни, многопластови, постепенно разгръщащи се композиции.
Моментално разпознаваем, че и още по-"ъпгрейдван" звук.
- - - - -
Сложни, многопластови, постепенно разгръщащи се композиции.
Моментално разпознаваем, че и още по-"ъпгрейдван" звук.
- - - - -
Повечко китари хич нямаше да навредят.
Темпото също можеше да е малко по-бързо, поне в още няколко песни, а не 90% средно.
Темпото също можеше да е малко по-бързо, поне в още няколко песни, а не 90% средно.
IF YOU LIKE
Blue Stahli, Subkulture, Zardonic, Voicians, Crossfaith, Enter Shikari и др.
Автор: Testset
[8/10]
0 Response for the "Celldweller - End of an Empire"
Публикуване на коментар